Притчи 17
1 По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
Май бине о букатэ де пыне ускатэ ку паче декыт о касэ плинэ де кэрнурь ку чартэ!
2 Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
Ун аргат ку минте стэпынеште песте фиул каре фаче рушине ши ва ымпэрци моштениря ку фраций луй.
3 Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
Тигая лэмуреште арӂинтул ши купторул лэмуреште аурул, дар Чел че ынчаркэ инимиле есте Домнул.
4 Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
Чел рэу аскултэ ку луаре аминте ла буза нелеӂюитэ ши минчиносул плякэ урекя ла лимба нимичитоаре.
5 Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
Чине ышь бате жок де сэрак ышь бате жок де Чел че л-а фэкут; чине се букурэ де о ненорочире ну ва рэмыне непедепсит.
6 Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
Копиий копиилор сунт кунуна бэтрынилор ши пэринций сунт слава копиилор лор.
7 Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
Кувинтеле алесе ну се потривеск ын гура унуй небун; ку кыт май пуцин кувинтеле минчиноасе, ын гура унуй ом де вицэ алясэ!
8 Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
Даруриле пар о пятрэ скумпэ ын окий челор че ле примеск: орьынкотро се ынторк, избындеск.
9 Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
Чине акоперэ о грешялэ каутэ драгостя, дар чине о поменеште мереу ын ворбириле луй дезбинэ пе приетень.
10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
О мустраре пэтрунде май мулт пе омул причепут декыт о сутэ де ловитурь пе чел небун.
11 Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
Чел рэу ну каутэ декыт рэскоалэ, дар ун сол фэрэ милэ ва фи тримис ымпотрива луй.
12 По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
Май бине сэ ынтылнешть о урсоайкэ жефуитэ де пуий ей декыт ун небун ын тимпул небунией луй.
13 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
Челуй че ынтоарче рэу пентру бине ну-й ва пэрэси рэул каса.
14 Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
Ынчепутул уней черте есте ка слобозиря унор апе; де ачея, курмэ чарта ынаинте де а се ынтеци.
15 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
Чел че яртэ пе виноват ши чел че осындеште пе чел невиноват сунт амындой о скырбэ ынаинтя Домнулуй.
16 Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
Ла че служеште арӂинтул ын мына небунулуй? Сэ кумпере ынцелепчуня?… Дар н-аре минте!
17 Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
Приетенул адевэрат юбеште орькынд ши ын ненорочире ажунӂе ка ун фрате.
18 Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
Омул фэрэ минте дэ кезэшие, се пуне кезаш пентру апроапеле сэу.
19 Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
Чине юбеште чертуриле юбеште пэкатул ши чине-шь зидеште поарта пря ыналтэ ышь каутэ пеиря.
20 Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
Чел ку инимэ префэкутэ ну гэсеште феричиря ши чел ку лимба стрикатэ каде ын ненорочире.
21 Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
Чине дэ наштере унуй небун ва авя ынтристаре ши татэл унуй небун ну поате сэ се букуре.
22 Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
О инимэ веселэ есте ун бун ляк, дар ун дух мыхнит усукэ оаселе.
23 Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
Чел рэу примеште дарурь пе аскунс ка сэ сучяскэ ши кэиле дрептэций.
24 Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
Ынцелепчуня есте ын фаца омулуй причепут, дар окий небунулуй о каутэ ла капэтул пэмынтулуй.
25 Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
Ун фиу небун адуче неказ татэлуй сэу ши амэрэчуне челей че л-а нэскут.
26 Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
Ну есте бине сэ осындешть пе чел неприхэнит ла о глоабэ, нич сэ ловешть пе чей де ням алес дин причина неприхэнирий лор.
27 Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
Чине ышь ынфрынязэ ворбеле куноаште штиинца ши чине аре духул потолит есте ун ом причепут.
28 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
Кяр ши ун прост ар трече де ынцелепт дакэ ар тэчя ши де причепут дакэ шь-ар цине гура.
