Притчи 17
1 По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
Melhor é um bocado seco, e com ele a tranquilidade, do que a casa cheia de vítimas, com contenda.
2 Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
O servo prudente dominará sobre o filho que faz envergonhar; e entre os irmãos repartirá a herança.
3 Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
O crisol é para a prata, e o forno para o ouro; mas o Senhor prova os corações.
4 Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
O malfazejo atenta para o lábio iníquo: o mentiroso inclina os ouvidos à língua maligna.
5 Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
O que escarnece do pobre insulta ao que o criou: o que se alegra da calamidade não ficará inocente.
6 Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
Coroa dos velhos são os filhos dos filhos; e a glória dos filhos são seus pais.
7 Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
Não convém ao tolo o lábio excelente: quanto menos ao príncipe o lábio mentiroso.
8 Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
Pedra preciosa é o presente aos olhos dos que o recebem; para onde quer que se volver, servirá de proveito.
9 Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
O que encobre a transgressão busca a amizade, mas o que renova a coisa, separa os maiores amigos.
10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
Mais profundamente entra a repreensão no prudente, do que cem açoites no tolo.
11 Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
Na verdade o rebelde não busca senão o mal, mas mensageiro cruel se enviará contra ele.
12 По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
Encontre-se com o homem a ursa roubada dos filhos; mas não o louco na sua estultícia.
13 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
Quanto àquele que torna mal por bem, não se apartará o mal da sua casa.
14 Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
Como o que solta as águas, é o princípio da contenda, pelo que, antes que sejas envolto, deixa a porfia.
15 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
O que justifica ao ímpio, e condena ao justo, ambos são abomináveis ao Senhor, tanto um como o outro.
16 Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
De que serviria o preço na mão do tolo para comprar a sabedoria, visto que não tem entendimento?
17 Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
Em todo o tempo ama o amigo; e para a angústia nasce o irmão.
18 Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
O homem falto de entendimento dá a mão, ficando por fiador diante do seu companheiro.
19 Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
O que ama a contenda ama a transgressão; o que alça a sua porta busca a ruína.
20 Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
O perverso de coração nunca achará o bem; e o que tem a língua dobre virá a cair no mal
21 Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
O que gera a um tolo para a sua tristeza o faz; e o pai do insensato não se alegrará.
22 Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
O coração alegre serve de bom remédio, mas o espírito abatido virá a secar os ossos.
23 Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
O ímpio tomará o presente do seio, para perverter as veredas da justiça.
24 Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
No rosto do entendido se vê a sabedoria, porém os olhos do louco estão nas extremidades da terra.
25 Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
O filho insensato é tristeza para seu pai, e amargura para a que o pariu.
26 Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
Não é bom também pôr pena ao justo, nem que firam os príncipes ao que obra justamente.
27 Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
Retém as suas palavras o que possui o conhecimento, e o homem de entendimento é de precioso espírito.
28 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
Até o tolo, quando se cala, será reputado por sábio; e o que cerrar os seus lábios por entendido.
