Притчи 17
1 По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
Mana nyaataa dhugaatiin guutame kan lola qabuu mannaa, iddoo nagaan jirutti hurraaʼaa buddeena goggogaa wayya.
2 Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
Garbichi hubataan ilma salphaa bulcha; obboloota gidduuttis dhaala qooddata.
3 Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
Okkoteen waa itti baqsan meetiif, boolli ibiddaa immoo warqeef; Waaqayyo garuu garaa namaa qora.
4 Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
Namni hamaan dubbii gowwoomsaa dhaggeeffata; sobaanis arraba balaʼamaadhaaf gurra kenna.
5 Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
Namni hiyyeeyyiitti qoosu kan isaan Uume sana tuffata; kan badiisa namaatti gammadu utuu hin adabamin hin hafu.
6 Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
Nama jaare tokkoof ilmaan ilmaan isaa gonfoo dha; haadhaa fi abbaanis ijoollee isaaniitiif ulfina.
7 Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
Dubbiin baʼeessi nama gowwaatti hin tolu; hidhiin sobu immoo hammam bulchaa tokkotti haa hammaatu ree!
8 Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
Mattaʼaan namicha kennuuf miʼa falfalaa ti; inni lafa dhaqu kamitti iyyuu ni milkaaʼa.
9 Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
Namni balleessaa namaaf dhiisu jaalala guddisa; namni waan tokko irra deddeebiʼu, garuu michoota walitti dhiʼaatan gargar baasa.
10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
Hamma gowwaan yeroo dhibba garafamee itti dhagaʼamu caalaa ifannaan nama waa hubatutti dhagaʼama.
11 Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
Namni hamaan fincila qofa barbaada; ergamaan namaa hin naane isatti ni ergama.
12 По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
Gowwaa gowwummaa isa keessa jiruun walitti dhufuu mannaa amaaketa dhaltuu ilmaan ishee jalaa fudhatamaniin walitti dhufuu wayya.
13 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
Nama qooda gaarii hamaa deebisu, hamminni mana isaa keessaa hin baʼu.
14 Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
Lola jalqabuun akkuma bishaan cabsanii yaasuu ti; kanaafuu utuu lolli hin hoʼin dubbii dhiisi.
15 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
Waaqayyo waan kana lachuu ni balfa; kunis nama yakka qabu qulqulluu gochuu fi nama balleessaa hin qabnetti muruu dha.
16 Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
Sababii inni ogummaa argachuuf fedhii hin qabneef, maallaqni harka gowwaa jiru faayidaa maalii qaba?
17 Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
Michuun yeroo hunda nama jaallata; obboleessi immoo guyyaa rakkootiif dhalata.
18 Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
Namni qalbii hin qabne harka dhaʼee waa namaaf kakata; fuula ollaa ofii isaa durattis wabii taʼa.
19 Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
Namni lola jaallatu cubbuu jaallata; namni karra ol dheeraa ijaarus badiisa waama.
20 Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
Namni yaada hamaa qabu hin milkaaʼu; kan arrabni isaa nama gowwoomsus rakkoo keessa seena.
21 Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
Ilmi gowwaan abbaa isaatti gadda fida; abbaan ilma gowwaas hin gammadu.
22 Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
Garaan gammadu qoricha gaarii dha; hafuurri cabe immoo lafee gogsa.
23 Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
Namni hamaan karaa murtii qajeelaa jalʼisuuf jedhee dhoksaadhaan mattaʼaa fudhata.
24 Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
Namni hubataan fuula isaa gara ogummaatti deebifata; iji gowwaa garuu hamma handaara lafaatti joora.
25 Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
Ilmi gowwaan abbaa isaatti gadda fida; haadha isa deessettis jireenya hadheessa.
26 Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
Nama balleessaa hin qabne tokko adabuun gaarii miti; qondaaltota amanamoo rukutuunis sirrii miti.
27 Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
Namni beekaan of qusachaa dubbata; namni hubataanis hafuura qabanaaʼaa qaba.
28 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
Gowwaan iyyuu yommuu calʼisu ogeessa fakkaata; yommuu arraba isaa toʼatus hubataa fakkaata.
