Притчи 17
1 По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
Betre er ein turr brødmole med ro attåt enn huset fullt av høgtidskost med trætta til.
2 Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
Den kloke tenar skal råda yver ein uvisleg son, og millom brøder fær han skifta arv.
3 Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
Diglen røyner sylvet og omnen gullet, men den som røyner hjarto, det er Herren.
4 Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
Den vonde lyder på vondskapslippa, ljugaren lyder på tyningstunga.
5 Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
Spear du den fatige, so spottar du hans skapar, den som gled seg yver ulukka, skal få si refsing.
6 Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
Ein krans for dei gamle er barneborn, og ei æra for borni er federne deira.
7 Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
Det høver ikkje for ein dåre å tala store ord, enn mindre for ein fagnamann å ljuga.
8 Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
Gåva er ein glimestein for den som fær ho; kvar ho vender seg, der fær ho framgang.
9 Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
Søkjer du kjærleik, skyler du misgjerd, men riv du upp att ei sak, skil ven frå ven.
10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
Vondord gjer meir på den vituge enn hundrad hogg på dåren.
11 Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
Berre upprør søkjer den vonde, men ein hard bodberar vert send imot han.
12 По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
Møt heller ei binna som hev mist sine ungar enn ein dåre med narreskapen hans!
13 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
Den som løner godt med vondt, frå hans hus skal ikkje det vonde vika.
14 Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
Å taka til med strid er som å sleppa vatn ut, haldt difor upp med trætta fyrr nokon gliser med tennerne!
15 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
Den som frikjenner ein ugudleg og den som domfeller ein rettferdig, dei er båe tvo ein styggedom for Herren.
16 Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
Kva skal pengar i handi på dåren? Å kjøpa visdom hev han’kje vit til.
17 Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
Venen elskar alltid, og bror vert fødd til hjelp i naud.
18 Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
Ein vitlaus mann er den som handtekst, som gjeng i borg hjå grannen sin.
19 Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
Den som elskar trætta, elskar misgjerning, den som byggjer døri si høg, søkjer fall.
20 Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
Den som hev eit rangt hjarta, vinn ikkje lukka, og den som forvender tunga si, fell i ulukka.
21 Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
Den som avlar eit narr, fær sorg, og ikkje gled seg far til ein dåre.
22 Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
Gladværugt hjarta gjev lækjedom god, men nedslege mod fær beini te visna.
23 Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
Gudlaus mann tek gåva i løynd til å bøygja rettargangen.
24 Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
Den vituge hev visdom for augo, men dåren hev augo ved heimsens ende.
25 Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
Uvitug son er til gremme for far sin, og beisk sorg for henne som fødde’n.
26 Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
Det er’kje godt at og rettferdige fær refsing, og ei at fagna folk fær slag for det som rett er.
27 Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
Den skynsame sparer på ordi, og den vituge mann er kald i hugen.
28 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
Um dåren tagde, gjekk han og for vismann, og for ein vitug mann når han heldt munn.
