Притчи 17
1 По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
melior est buccella sicca cum gaudio quam domus plena victimis cum iurgio
2 Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
servus sapiens dominabitur filiis stultis et inter fratres hereditatem dividet
3 Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
sicut igne probatur argentum et aurum camino ita corda probat Dominus
4 Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
malus oboedit linguae iniquae et fallax obtemperat labiis mendacibus
5 Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
qui despicit pauperem exprobrat factori eius et qui in ruina laetatur alterius non erit inpunitus
6 Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
corona senum filii filiorum et gloria filiorum patres sui
7 Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
non decent stultum verba conposita nec principem labium mentiens
8 Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
gemma gratissima expectatio praestolantis quocumque se verterit prudenter intellegit
9 Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
qui celat delictum quaerit amicitias qui altero sermone repetit separat foederatos
10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
plus proficit correptio apud prudentem quam centum plagae apud stultum
11 Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
semper iurgia quaerit malus angelus autem crudelis mittetur contra eum
12 По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
expedit magis ursae occurrere raptis fetibus quam fatuo confidenti sibi in stultitia sua
13 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
qui reddit mala pro bonis non recedet malum de domo eius
14 Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
qui dimittit aquam caput est iurgiorum et antequam patiatur contumeliam iudicium deserit
15 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
et qui iustificat impium et qui condemnat iustum abominabilis est uterque apud Dominum
16 Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
quid prodest habere divitias stultum cum sapientiam emere non possit
17 Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
omni tempore diligit qui amicus est et frater in angustiis conprobatur
18 Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
homo stultus plaudet manibus cum spoponderit pro amico suo
19 Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
qui meditatur discordiam diligit rixas et qui exaltat ostium quaerit ruinam
20 Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
qui perversi cordis est non inveniet bonum et qui vertit linguam incidet in malum
21 Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
natus est stultus in ignominiam suam sed nec pater in fatuo laetabitur
22 Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
animus gaudens aetatem floridam facit spiritus tristis exsiccat ossa
23 Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
munera de sinu impius accipit ut pervertat semitas iudicii
24 Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
in facie prudentis lucet sapientia oculi stultorum in finibus terrae
25 Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
ira patris filius stultus et dolor matris quae genuit eum
26 Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
non est bonum damnum inferre iusto nec percutere principem qui recta iudicat
27 Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
qui moderatur sermones suos doctus et prudens est et pretiosi spiritus vir eruditus
28 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
stultus quoque si tacuerit sapiens putabitur et si conpresserit labia sua intellegens
