Притчи 17
1 По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
Melior est buccella sicca cum gaudio, quam domus plena victimis cum iurgio.
2 Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
Servus sapiens dominabitur filiis stultis, et inter fratres hereditatem dividet.
3 Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
Sicut igne probatur argentum, et aurum camino: ita corda probat Dominus.
4 Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
Malus obedit linguae iniquae: et fallax obtemperat labiis mendacibus.
5 Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
Qui despicit pauperem, exprobrat factori eius: et qui ruina laetatur alterius, non erit impunitus.
6 Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
Corona senum filii filiorum: et gloria filiorum patres eorum.
7 Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
Non decent stultum verba composita: nec principem labium mentiens.
8 Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
Gemma gratissima, expectatio praestolantis: quocumque se vertit, prudenter intelligit.
9 Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
Qui celat delictum, quaerit amicitias: qui altero sermone repetit, separat foederatos.
10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
Plus proficit correptio apud prudentem, quam centum plagae apud stultum.
11 Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
Semper iurgia quaerit malus: angelus autem crudelis mittetur contra eum.
12 По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
Expedit magis ursae occurrere raptis foetibus, quam fatuo confidenti in stultitia sua.
13 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
Qui reddit mala pro bonis, non recedet malum de domo eius.
14 Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
Qui dimittit aquam, caput est iurgiorum: et antequam patiatur contumeliam, iudicium deserit.
15 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
Qui iustificat impium, et qui condemnat iustum, abominabilis est uterque apud Deum.
16 Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
Quid prodest stulto habere divitias, cum sapientiam emere non possit? Qui altum facit domum suam, quaerit ruinam: et qui evitat discere, incidet in mala.
17 Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
Omni tempore diligit qui amicus est: et frater in angustiis comprobatur.
18 Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
Stultus homo plaudet manibus cum spoponderit pro amico suo.
19 Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
Qui meditatur discordias, diligit rixas: et qui exaltat os suum, quaerit ruinam.
20 Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
Qui perversi cordis est, non inveniet bonum: et qui vertit linguam, incidet in malum.
21 Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
Natus est stultus in ignominiam suam: sed nec pater in fatuo laetabitur.
22 Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
Animus gaudens aetatem floridam facit: spiritus tristis exiccat ossa.
23 Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
Munera de sinu impius accipit, ut pervertat semitas iudicii.
24 Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
In facie prudentis lucet sapientia: oculi stultorum in finibus terrae.
25 Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
Ira patris, filius stultus: et dolor matris quae genuit eum.
26 Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
Non est bonum, damnum inferre iusto: nec percutere principem, qui recta iudicat.
27 Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
Qui moderatur sermones suos, doctus et prudens est: et pretiosi spiritus vir eruditus.
28 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
Stultus quoque si tacuerit, sapiens reputabitur: et si compresserit labia sua, intelligens.
