Притчи 17

1 По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.

Vahe'mo'ma rimpa frune akoheno mani'neno naga'anema osia kave'ma ne'zamo'a, tusi'a ne'zama hafra nehuno kreno ne'zana agatere'ne.

2 Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.

Knare antahi'zane eri'za ne'mo'a, kva'amofo mofavre'mo'ma agaze hu avu'ava'ma hania mofavremofona ugota huno kegava hunte'neno, mofavre'amo'za erisanti haregahaze huzmante'nesafintira erigahie.

3 Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.

Koline silvanena tevefi kre'za eri agru nehaze. Hianagi Ra Anumzamoke tagu'amofona reheno nege.

4 Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.

Kefo avu'ava'ene vahe'mo'a, havigema nehazankea nentahie. Hagi tavre vahe'mo'a, vahe'ma azeri haviza hukema hazanke nentahie.

5 Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.

Amunte omane vahe'ma huhaviza huntesia vahe'mo'a, tro'ma huzmante'nea Ra Anumzamofo huhaviza hunente. Hagi hazenkema erisaza zanku'ma muse hanimo'a, agra'a havi mizana erigahie.

6 Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.

Nenama hu'za ra avuma omesaza vahe'mokizmia, zamagehe'mo'za kini fetorikna zamanuntera hu'nage'za, ra zamagi vahe'mo'za nezamize. Hagi mofavremo'za zamarera zamafana muse huzmantegahaze.

7 Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.

Neginagi vahe'mofontera knare ke'ma hu'zamo'a, haviza hu'neanagi, kva ne'mo'ma havigema hu'zamo'a, havizantfa hu'ne.

8 Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.

Mago'mo'ma mago zama erinaku zagoreti'ma maseve'ma amino erisia zamo'a agraragisa kaguvaza huno efore hiankna nehie. Iza'o anazama himo'a maka zampina knare nehie.

9 Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.

Iza'o havizama huntesimofoma kefo zama'a atrentesimo'a, amu'nozanifina avesinte avu'avazamo'a, meno vugahie. Hianagi arone'amofo havi avu'avazama'agu hugantigama hanimo'a, knare knampa'a azeri atanegahie.

10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.

Kemofoma refko huno antahi ankemare vahe'mofona, magoke zupama azeri fatgo hu kema asamisankeno'a antahigahianagi, neginagi vahe'mofoma azeri fatgo hunaku'ma 100'a zupa knona ami'sanana, avu'avara ruzahera osugahie.

11 Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.

Kefo avu'avazane vahe'mo'za, ha'ma erifore hu zankuke zamave'nesiankino, hazenkema zami vahera huntenkeno zamavaririgahie.

12 По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.

Anenta'ama kumzafama ase'nesaza beama, mago ne'mo'ma kantegama tutagihama hunte'zamo'a knare hu'neanagi, neginagi vahe'mo'za neginagi zamavu'zamava'ma nehaza vahe'enema tragoteno manizana agatere'ne.

13 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.

Hagi mago vahe'mo'a knare'zama magamofoma huntesia zanku'ma, nona huno kefozama huntesia vahe'mofona, kefo zamo'a naga'afintira atreno ovutfa hugahie.

14 Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.

Haframa hu'zamo'ma agafama nehanigeta, koma eri amne osanunkeno'a, ti anagi atregeno ti hageno eankna huno rama'aza eri haviza hugahie.

15 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.

Kefo avu'ava'ma nehia vaheku'ma fatgo vahere nehu'za, fatgo zmavu'avazama nehaza vaheku'ma, kefo vahere hu'zama nehaza tare zamavu'zmavakura, Ra Anumzamo'a agoteno avesra hunezmante.

16 Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?

Neginagi vahe'mo'za knare antahi'zama rempima hu'za eri zamave'sizama omane'nege'za, na'a hige'za avono huzama mizasesaza zagoa zamazampina eri'naze?

17 Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.

Mika zupa knampati'mo'za zamavesirantegahaze. Hagi knazampima taza hanagu tafuhe'mokizmia kasezmante'naze.

18 Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.

Knare antahi'zazmima omane vahe'mo'za zamagrazmi huvempa hu'za, tava'ozmire nemani'za vahe'mo'za nofi'ma hu'naza zama ovakanesageta, tagrati vakanezmantegahune hu'za nehaze.

19 Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.

Iza'o ha'frama hu'zankuma avesintemo'a, kumiku ave'nesie. Iza'o agra'a agima erintesgama nehimo'a, hazenke erigahie.

20 Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.

Akrehe akrehe agu'ane ne'mo'a, knare zana hakeno erifore osugahie. Hagi iza'o tavre kema nehanimo'a, hazenkefi ufregahie.

21 Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.

Neginagi vahe'mofo nerera nefa'a, tusi'a ataza e'nerie. Higeno nefa rimpamo'a, ana neginagi ne'mofonkura musena osugahie.

22 Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.

Musema huno mani'zamo'a, tusazamo vahe'ma azeri so'e higeno maniankna nehie. Hianagi vahe'mofo antahi'zamo'ma havizama haniana, havi krimo zaferinafi me'neno azeri haviza hiankna hu'ne.

23 Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.

Kema refkohu tratema kefo ne'mo'ma mani'nesuno'a, keagama eri haviza hinogu oku'a masevema huno amisia zagoa e'nerino, keaga eri rukrahe huno fatgo kantera ontahigosie.

24 Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.

Antahi'zane vahe'mo'a knare antahi'zante avua anteno nevie. Hianagi havi vahe'mofo avumo'a, mopa ataginare ame huno omegege, emegege huno nevie

25 Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.

Neginagi mofavremo'za nezmafana zamasuzana eri nezamie. Hagi kasema ante'nea zamarerahe'ina, zamarimpa zamata erinezamize.

26 Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.

Fatgo hu'nesia vahe'ma knazama zamige, knare huno hazenke'a omane kva vahe'ma kanoma ami'zamo'a, haviza hu'ne.

27 Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.

Knare antahintahima me'nea vahe'mo'a, rama'a keaga osugahie. Hagi ama' antahi'zama me'nenia ne'mo'a, ame huno rimpagna osugahie.

28 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.

E'ina hu'negu neginagi vahe'mo'ma kema osuno manisia zankura, vahe'mo'za knare antahi'za eri'ne hugahaze.