Притчи 17
1 По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
Un tozzo di pane secco con tranquillità è meglio di una casa piena di banchetti festosi e di discordia.
2 Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
Lo schiavo intelligente prevarrà su un figlio disonorato e avrà parte con i fratelli all'eredità.
3 Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
Il crogiuolo è per l'argento e il forno per l'oro, ma chi prova i cuori è il Signore.
4 Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
Il maligno presta attenzione a un labbro maledico, il bugiardo ascolta una lingua nociva.
5 Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
Chi deride il povero offende il suo creatore, chi gioisce della sciagura altrui non resterà impunito.
6 Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
Corona dei vecchi sono i figli dei figli, onore dei figli i loro padri.
7 Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
Non conviene all'insensato un linguaggio elevato, ancor meno al principe un linguaggio falso.
8 Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
Il dono è come un talismano per il proprietario: dovunque si volga ha successo.
9 Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
Chi copre la colpa si concilia l'amicizia, ma chi la divulga divide gli amici.
10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
Fa più una minaccia all'assennato che cento percosse allo stolto.
11 Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
Il malvagio non cerca altro che la ribellione, ma gli sarà mandato contro un messaggero senza pietà.
12 По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
Meglio incontrare un'orsa privata dei figli che uno stolto in preda alla follia.
13 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
Chi rende male per bene vedrà sempre la sventura in casa.
14 Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
Iniziare un litigio è come aprire una diga, prima che la lite si esasperi, troncala.
15 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
Assolvere il reo e condannare il giusto sono due cose in abominio al Signore.
16 Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
A che serve il denaro in mano allo stolto? Forse a comprar la sapienza, se egli non ha senno?
17 Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
Un amico vuol bene sempre, è nato per essere un fratello nella sventura.
18 Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
E' privo di senno l'uomo che offre garanzie e si dà come garante per il suo prossimo.
19 Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
Chi ama la rissa ama il delitto, chi alza troppo l'uscio cerca la rovina.
20 Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
Un cuore perverso non troverà mai felicità, una lingua tortuosa andrà in malora.
21 Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
Chi genera uno stolto ne avrà afflizione; non può certo gioire il padre di uno sciocco.
22 Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
Un cuore lieto fa bene al corpo, uno spirito abbattuto inaridisce le ossa.
23 Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
L'iniquo accetta regali di sotto il mantello per deviare il corso della giustizia.
24 Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
L'uomo prudente ha la sapienza davanti a sé, ma gli occhi dello stolto vagano in capo al mondo.
25 Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
Un figlio stolto è un tormento per il padre e un'amarezza per colei che lo ha partorito.
26 Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
Non sta bene multare chi ha ragione e peggio ancora colpire gli innocenti.
27 Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
Chi è parco di parole possiede la scienza; uno spirito calmo è un uomo intelligente.
28 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
Anche lo stolto, se tace, passa per saggio e, se tien chiuse le labbra, per intelligente.
