Притчи 17
1 По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
Nĩ kaba kĩenyũ kĩũmũ kĩa mũgate kũndũ kũrĩ na thayũ na ũhooreri, gũkĩra nyũmba ĩiyũrĩte ndĩa no ĩrĩ na ngũĩ.
2 Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
Ndungata ĩrĩ na ũũgĩ ĩgaatuĩka ya gwatha mũriũ wa mwene yo ũrĩa ũrehaga njono, na nĩĩkegwatĩra igai ĩrĩ ta ũmwe wa ariũ a mwathi wayo.
3 Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
Nyũngũ nĩ ya gũthererio betha, na kĩrugutĩro nĩ gĩa gũthererio thahabu, no Jehova nĩwe ũgeragia ngoro cia andũ.
4 Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
Mũndũ mwaganu athikagĩrĩria mĩromo ĩrĩa yaragia waganu; nake mũndũ wa maheeni athikagĩrĩria rũrĩmĩ rũrĩa rwaragia maũndũ ma gũthũkia.
5 Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
Mũndũ ũrĩa ũthekagĩrĩra athĩĩni nĩkũmena amenaga Ũrĩa wamombire; mũndũ ũrĩa ũkenagĩra mũtino ndakaaga kũherithio.
6 Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
Ciana cia ciana nĩ thũmbĩ harĩ andũ arĩa akũrũ, nao aciari nĩo riiri wa ciana ciao.
7 Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
Mĩario ya bata ndĩagĩrĩire kanua ka mũndũ mũkĩĩgu, na makĩria mĩario ya maheeni ndĩagĩrĩire mũndũ ũrĩa wathanaga!
8 Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
Ihaki rĩhaana ta ihiga rĩa kũrehe mũnyaka kũrĩ ũrĩa ũhakanaga; kũrĩa guothe athiiaga nĩagaacagĩra.
9 Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
Mũndũ ũrĩa ũhumbagĩra ihĩtia nĩ wendo acaragia, no ũrĩa ũcookagĩra ũhoro atigithanagia andũ marĩ ũrata mũnene.
10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
Kũrũithio nĩgũkenagia mũndũ ũrĩa ũkũũranaga maũndũ gũkĩra iboko igana harĩ mũndũ mũkĩĩgu.
11 Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
Mũndũ mũũru arongooragia o ũremi; nĩ ũndũ ũcio nĩagatũmĩrwo mũnene ũtarĩ tha amũũkĩrĩre.
12 По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
Nĩ kaba gũcemania na nduba ĩtunyĩtwo ciana ciayo gũkĩra gũcemania na mũndũ mũkĩĩgu na ũrimũ wake.
13 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
Mũndũ angĩrĩha wega na ũũru, ũũru ndũkeehera nyũmba-inĩ yake.
14 Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
Kwambĩrĩria haaro nĩ ta kũhingũrĩra maaĩ mahingĩrĩrie; nĩ ũndũ ũcio tiganaga na ũhoro ũcio ngarari itaanagĩa.
15 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
Gũtuĩra mũndũ mwaganu atĩ ndehĩtie na gũtuĩra ũrĩa ũtehĩtie atĩ nĩ mwĩhia, maũndũ macio meerĩ nĩ marĩ magigi harĩ Jehova.
16 Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
Mbeeca nĩ cia bata ũrĩkũ irĩ guoko-inĩ kwa mũndũ mũkĩĩgu, na ndangĩhota kũgũra ũũgĩ, na ndarĩ ngoro ya kwenda gũtaũkĩrwo?
17 Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
Mũrata wa mũndũ amwendaga hĩndĩ ciothe, nake mũrũ wa nyina na mũndũ aciaragwo nĩ ũndũ wa hĩndĩ ya thĩĩna.
18 Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
Mũndũ ũtooĩ gũkũũrana maũndũ atuĩkaga wa kũrĩha thiirĩ wa mũndũ ũngĩ o na akaiga kĩndũ gĩa kũrũgamĩrĩra thiirĩ wa mũndũ wa itũũra rĩake.
19 Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
Mũndũ ũrĩa wendete haaro nĩ mehia endete; na mũndũ ũrĩa wakaga kĩhingo kĩraihu na igũrũ eĩtagĩria wanangĩki.
20 Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
Mũndũ ũrĩ ngoro ya ũremi ndagaacagĩra; nake mũndũ ũrĩa ũrĩ rũrĩmĩ rwa kũheenania agũũaga thĩĩna-inĩ.
21 Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
Kũgĩa na mũriũ mũkĩĩgu kũrehaga ihooru; ithe wa mũndũ mũkĩĩgu ndarĩ hĩndĩ akenaga.
22 Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
Ngoro ngenu nĩ ndawa njega, no roho mũthuthĩku ũngʼaragia mahĩndĩ.
23 Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
Mũndũ mwaganu amũkagĩra ihaki na hitho, nĩguo ogomie ciira wa kĩhooto.
24 Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
Mũndũ ũkũũranaga maũndũ aikaraga arorete o ũũgĩ, no maitho ma mũndũ mũkĩĩgu morũũraga nginya ituri cia thĩ.
25 Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
Mwana mũkĩĩgu arehagĩra ithe kĩeha, na marũrũ kũrĩ nyina ũrĩa wamũciarire.
26 Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
Ti wega kũherithia mũndũ ũtekĩte mahĩtia, kana kũhũũra anene nĩ ũndũ wa ũrũngĩrĩru wao.
27 Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
Mũndũ ũrĩ na ũmenyo aragia ciugo athimĩte, nake mũndũ ũrĩ na ũtaũku aikaraga ahooreire.
28 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
O na mũndũ mũkĩĩgu angĩkira nĩonagwo arĩ mũũgĩ, na akoneka arĩ mũtaũku angĩtumia kanua.
