Притчи 17
1 По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
Abolo ƒuƒlu sue ɖuɖu si ŋu ŋutifafa kple dziɖeɖi kpe ɖo la nyo wu aƒe si me yɔ fũu kple agbeɖuɖu eye dzre kpe ɖe eŋu.
2 Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
Dɔla nyanu aɖu aƒetɔ ɖe viŋutsu ŋukpenanuwɔla dzi eye ama domenyinu la kpli wo abe wo nɔviŋutsu wònye ene.
3 Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
Sonu li na klosalo eye dzokpo li na sika, ke Yehowae doa dziwo katã kpɔ.
4 Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
Ame vɔ̃ɖi ɖoa to nuyi vɔ̃ɖiwo eye aʋatsotɔ ƒua to anyi ɖe aɖe si gblẽa ame ŋu la ŋu.
5 Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
Ame si ɖea alɔme le ame dahe ŋuti la doa vlo woƒe Wɔla eye ame si kpɔa dzidzɔ be dzɔgbevɔ̃e dzɔ la, womagbe tohehe nɛ o.
6 Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
Ame si ku amegã la ƒe fiakukue nye viawo ƒe viwo eye dzilawo nye atsyɔ̃ na wo viwo.
7 Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
Nuyi siwo doa wo ɖokuiwo ɖe dzi la medzena bometsila kaka alakpanuyiwo nahayi dziɖula dze ge o!
8 Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
Zãnu nye kpe xɔasi na ame si nae, afi sia afi si wòayi la, edzea dzi nɛ.
9 Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
Ame si tsɔ nu tsyɔ vodada dzi la doa lɔlɔ̃ ɖe ŋgɔ eye ame si gawɔ nu si wòwɔ va yi la maa xɔlɔ̃ veviwo dome.
10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
Mokaname dea ta me na ame si si sidzedze le wu nu si ƒoƒo alafa ɖeka nye na bometsila.
11 Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
Ame vɔ̃ɖi la ɖoe kplikpaa be yeadze aglã eya ta woadɔ dumegã sẽŋuta ɖe eŋu.
12 По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
Enyo be nàdo go sisiblisi si ŋu woɖe viwo le wu esi nàdo go bometsila le eƒe bometsitsi me.
13 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
Ne ŋutsu tsɔ vɔ̃ ɖo nyui teƒe la, vɔ̃ madzo ɖa le eƒe aƒe me kpɔ gbeɖe o.
14 Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
Dzregɔmetoto le abe ale si woŋɔa tɔʋu ene; eya ta ɖe asi le nya ŋu hafi wòava zu dzre.
15 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
Afiatsotso na agɔdzela, kple fɔbubu agɔmadzela siaa nye nu si Yehowa tsri.
16 Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
Ŋudɔwɔnu ka ga nye le bometsila ƒe asi me, esi didi aɖeke mele eme ɖe nunyadidi ŋuti o?
17 Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
Xɔlɔ̃ lɔ̃a ame ɣeawo katã ɣi, ke wodzi nɔviŋutsu hena hiãgbe.
18 Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
Ame manyanu ƒua asi akɔ eye wòdoa ŋugbe tsɔa eɖokui daa megbee na ehavi si nyi fe.
19 Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
Ame si lɔ̃ dzrewɔwɔ la lɔ̃a nu vɔ̃ eye ame si de agbo kɔkɔ eƒe aƒe nu la le gbegblẽ dim.
20 Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
Ame si si dzi dovo le la nu medzea edzi nɛ o eye ame si si alakpaɖe le la gena ɖe fukpekpe me.
21 Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
Viŋutsu si tsi bome la hea veve vɛ, eye fofo si, si vi tsibome le la makpɔ dzidzɔ o.
22 Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
Dzi si kpɔa dzidzɔ la nye atike nyui, ke gbɔgbɔ si wote ɖe to la nana ƒu tome ƒuna kplakplakpla.
23 Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
Ame vɔ̃ɖi xɔa zãnu le bebeme be wòatrɔ nya dzɔdzɔe atsyɔ anyi.
24 Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
Ame si si sidzedze le la ƒe ŋku nɔa nunya ŋu, ke bometsila ƒe ŋkuwo tsana, dona ɖe anyigba ƒe mlɔenu ke.
25 Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
Viŋutsu tsibome hea nuxaxa vɛ na fofoa kple veve vɛ na ame si dzii.
26 Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
Menyo be woahe to na fɔmaɖila alo aƒo dɔnunɔla ɖe eƒe nuteƒewɔwɔ ta o.
27 Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
Ame si si sidzedze su la nya vlowo medona le enu o eye ame si si gɔmesese le la ɖɔa ŋu ɖo, medoa dziku dzodzro o.
28 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
Wobua bometsila gɔ̃ hã nunyalae nenye be ezi ɖoɖoe, eye wobunɛ sidzelae ne ekpɔ eƒe aɖe dzi nyuie.
