Притчи 17
1 По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
Better is a dry morsel, and quietness therewith, Than a house full of flesh-banquets with strife.
2 Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
A prudent servant shall rule over a son who causeth shame; Yea, with brothers he shall share the inheritance.
3 Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
The refining-pot is for silver, and the furnace for gold; But the LORD trieth hearts.
4 Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
An evil-doer listeneth to mischievous lips; And a liar giveth ear to a destructive tongue.
5 Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
Whoso mocketh the poor reproacheth his Maker; He that is glad at calamities shall not go unpunished.
6 Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
Children's children are the crown of the aged, And their fathers the glory of sons.
7 Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
Excellent speech becometh not the base; How much less lying lips the noble!
8 Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
A gift is a precious stone in the eyes of him who taketh it; Whithersoever it turneth it hath success.
9 Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
He who covereth an offence seeketh love; But he who recurreth to a matter removeth a friend.
10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
A reproof will penetrate deeper into a wise man Than a hundred stripes into a fool.
11 Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
An evil man seeketh only rebellion; Therefore shall a cruel messenger be sent against him.
12 По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
Let a man meet a bear robbed of her whelps, Rather than a fool in his folly.
13 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
Whoso returneth evil for good, Evil shall not depart from his house.
14 Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
The beginning of strife is as when one letteth out water; Therefore leave off contention before it rolleth onward.
15 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
He that justifieth the wicked, And he that condemneth the just, Both alike are an abomination to the LORD.
16 Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
Why should a price be in the hand of a fool To get wisdom, seeing he hath no sense?
17 Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
A friend loveth at all times; But in adversity he is born a brother.
18 Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
A man who lacketh understanding striketh hands, And becometh surety in the presence of his friend.
19 Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
He who loveth strife loveth transgression; He who raiseth high his gate seeketh ruin.
20 Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
He that is of a deceitful heart shall find no good; And he that turneth about with his tongue shall fall into mischief.
21 Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
Whoso begetteth a fool doeth it to his sorrow; Yea, the father of the fool hath no joy.
22 Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
A merry heart doeth good to the body; But a broken spirit drieth up the bones.
23 Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
The wicked man taketh a gift out of the bosom, To pervert the ways of judgment.
24 Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
Wisdom is before the face of him that hath understanding; But the eyes of a fool are in the ends of the earth.
25 Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
A foolish son is a grief to his father, And bitterness to her that bore him.
26 Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
Moreover, to punish the righteous is not good, Nor to smite the noble for their equity.
27 Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
He that spareth his words is imbued with knowledge; And he that is of a cool spirit is a man of understanding.
28 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
Even a fool, when he is silent, is accounted wise; He that shutteth his lips is a man of understanding.
