Притчи 17
1 По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
Better [is] a dry morsel, and quietness therewith, than an house full of sacrifices [with] strife.
2 Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
A wise servant shall have rule over a son that causeth shame, and shall have part of the inheritance among the brethren.
3 Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
The fining pot [is] for silver, and the furnace for gold: but the LORD trieth the hearts.
4 Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
A wicked doer giveth heed to false lips; [and] a liar giveth ear to a naughty tongue.
5 Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
Whoso mocketh the poor reproacheth his Maker: [and] he that is glad at calamities shall not be unpunished.
6 Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
Children’s children [are] the crown of old men; and the glory of children [are] their fathers.
7 Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
Excellent speech becometh not a fool: much less do lying lips a prince.
8 Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
A gift [is as] a precious stone in the eyes of him that hath it: whithersoever it turneth, it prospereth.
9 Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
He that covereth a transgression seeketh love; but he that repeateth a matter separateth [very] friends.
10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
A reproof entereth more into a wise man than an hundred stripes into a fool.
11 Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
An evil [man] seeketh only rebellion: therefore a cruel messenger shall be sent against him.
12 По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
Let a bear robbed of her whelps meet a man, rather than a fool in his folly.
13 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
Whoso rewardeth evil for good, evil shall not depart from his house.
14 Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
The beginning of strife [is as] when one letteth out water: therefore leave off contention, before it be meddled with.
15 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
He that justifieth the wicked, and he that condemneth the just, even they both [are] abomination to the LORD.
16 Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
Wherefore [is there] a price in the hand of a fool to get wisdom, seeing [he hath] no heart [to it]?
17 Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
A friend loveth at all times, and a brother is born for adversity.
18 Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
A man void of understanding striketh hands, [and] becometh surety in the presence of his friend.
19 Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
He loveth transgression that loveth strife: [and] he that exalteth his gate seeketh destruction.
20 Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
He that hath a froward heart findeth no good: and he that hath a perverse tongue falleth into mischief.
21 Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
He that begetteth a fool [doeth it] to his sorrow: and the father of a fool hath no joy.
22 Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
A merry heart doeth good [like] a medicine: but a broken spirit drieth the bones.
23 Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
A wicked [man] taketh a gift out of the bosom to pervert the ways of judgment.
24 Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
Wisdom [is] before him that hath understanding; but the eyes of a fool [are] in the ends of the earth.
25 Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
A foolish son [is] a grief to his father, and bitterness to her that bare him.
26 Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
Also to punish the just [is] not good, [nor] to strike princes for equity.
27 Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
He that hath knowledge spareth his words: [and] a man of understanding is of an excellent spirit.
28 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
Even a fool, when he holdeth his peace, is counted wise: [and] he that shutteth his lips [is esteemed] a man of understanding.
