Притчи 17
1 По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
Better is a dry morsell, if peace be with it, then an house full of sacrifices with strife.
2 Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
A discrete seruant shall haue rule ouer a lewde sonne, and hee shall deuide the heritage among the brethren.
3 Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
As is the fining pot for siluer, and the fornace for golde, so the Lord trieth the heartes.
4 Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
The wicked giueth heed to false lippes, and a lyer hearkeneth to the naughtie tongue.
5 Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
Hee that mocketh the poore, reprocheth him, that made him: and he that reioyceth at destruction, shall not be vnpunished.
6 Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
Childres children are the crowne of the elders: and the glory of ye children are their fathers.
7 Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
Hie talke becommeth not a foole, much lesse a lying talke a prince.
8 Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
A rewarde is as a stone pleasant in the eyes of them that haue it: it prospereth, whithersoeuer it turneth.
9 Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
Hee that couereth a transgression, seeketh loue: but hee that repeateth a matter, separateth the prince.
10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
A reproofe entereth more into him that hath vnderstanding, then an hundreth stripes into a foole.
11 Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
A sedicious person seeketh onely euill, and a cruel messenger shall be sent against him.
12 По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
It is better for a man to meete a beare robbed of her whelpes, then a foole in his follie.
13 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
He that rewardeth euil for good, euil shall not depart from his house.
14 Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
The beginning of strife is as one that openeth the waters: therefore or the contention be medled with, leaue off.
15 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
He that iustifieth the wicked, and he that condemneth the iust, euen they both are abomination to the Lord.
16 Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
Wherefore is there a price in the hand of the foole to get wisdome, and he hath none heart?
17 Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
A friende loueth at all times: and a brother is borne for aduersitie.
18 Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
A man destitute of vnderstanding, toucheth the hande, and becommeth suretie for his neighbour.
19 Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
He loueth transgression, that loueth strife: and he that exalteth his gate, seeketh destruction.
20 Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
The froward heart findeth no good: and he that hath a naughtie tongue, shall fall into euill.
21 Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
He that begetteth a foole, getteth himselfe sorow, and the father of a foole can haue no ioy.
22 Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
A ioyfull heart causeth good health: but a sorowfull minde dryeth the bones.
23 Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
A wicked man taketh a gift out of the bosome to wrest the wayes of iudgement.
24 Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
Wisdome is in the face of him that hath vnderstanding: but the eyes of a foole are in the corners of the world.
25 Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
A foolish sonne is a griefe vnto his father, and a heauines to her that bare him.
26 Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
Surely it is not good to condemne the iust, nor that ye princes should smite such for equitie.
27 Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
Hee that hath knowledge, spareth his wordes, and a man of vnderstanding is of an excellent spirit.
28 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
Euen a foole (when he holdeth his peace) is counted wise, and hee that stoppeth his lips, prudent.
