Притчи 17
1 По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
Better is a dry morsel, and quietness with it, than a house full of feasting with strife.
2 Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
A servant who deals wisely shall have rule over a son who causes shame, and shall have part in the inheritance among the brothers.
3 Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
The refining pot is for silver, and the furnace for gold, but Jehovah tries the hearts.
4 Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
An evildoer gives heed to wicked lips. A liar gives ear to a mischievous tongue.
5 Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
He who mocks a poor man reproaches his maker. He who is glad at calamity shall not be unpunished.
6 Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
Son's sons are the crown of old men, and the glory of sons are their fathers.
7 Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
Excellent speech is not appropriate to a fool, much less lying lips to a prince.
8 Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
A bribe is a precious stone in the eyes of him who has it; wherever it turns, it prospers.
9 Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
He who covers a transgression seeks love, but he who repeats a matter separates chief friends.
10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
A rebuke enters deeper into him who has understanding than a hundred stripes into a fool.
11 Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
An evil man seeks only rebellion. Therefore a cruel messenger shall be sent against him.
12 По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
Let a man meet a bear robbed of her cubs, rather than a fool in his folly.
13 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
He who rewards evil for good, evil shall not depart from his house.
14 Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
The beginning of strife is like letting out water. Therefore leave off contention, before there is quarrelling.
15 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
He who justifies a wicked man, and he who condemns a righteous man, both of them alike are an abomination to Jehovah.
16 Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
Why is there a price in the hand of a fool to buy wisdom, since he has no understanding?
17 Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
A friend loves at all times, and a brother is born for adversity.
18 Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
A man void of understanding strikes hands, and becomes surety in the presence of his neighbor.
19 Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
He loves transgression who loves strife. He who raises high his gate seeks destruction.
20 Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
He who has a wayward heart finds no good, and he who has a perverse tongue falls into mischief.
21 Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
He who begets a fool it is to his sorrow, and the father of a fool has no joy.
22 Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
A cheerful heart is a good medicine, but a broken spirit dries up the bones.
23 Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
A wicked man receives a bribe out of the bosom, to pervert the ways of justice.
24 Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
Wisdom is before the face of him who has understanding, but the eyes of a fool are in the ends of the earth.
25 Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
A foolish son is a grief to his father, and bitterness to her who bore him.
26 Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
Also to punish a righteous man is not good, nor to smite nobles for uprightness.
27 Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
He who spares his words has knowledge, and he who is of a cool spirit is a man of understanding.
28 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
Even a fool, when he holds his peace, is considered wise. When he shuts his lips, he is prudent.
