Притчи 17
1 По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
乾餅一張而平安共食，勝於滿屋佳餚而互相爭吵。
2 Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
聰明的僕人必能管治任性的兒子，且可與弟兄們共分產業。
3 Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
鍋煉銀，爐煉金，上主煉人心。
4 Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
奸詐的人，愛聽胡言亂語；說謊的人，輕信是非長短。
5 Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
嘲笑窮人的是凌辱他的造主；幸災樂禍的，必不能脫免懲罰。
6 Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
孫兒是老人的冠冕，父親是兒女的光榮。
7 Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
優雅的言詞，不適宜於愚人；虛偽的狂語，更不宜於君王。
8 Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
賄賂在饋贈者眼中，有如寶石；不論他要轉向何方，無往不利。
9 Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
掩飾他人的過錯，可獲得友愛；屢念舊日的過惡，則離間友誼。
10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
對明智人一句指責，勝過對愚昧人百次杖擊。
11 Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
暴徒只求叛亂，但有殘酷使者，奉命前來對付。
12 По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
寧願遇見失掉幼子的母熊，不願逢著正在發狂的愚人。
13 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
誰以怨報德，災禍必不離開他的家。
14 Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
爭論的開端，如水之破堤；在激辯之前，應極加制止。
15 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
宣判罪人無罪，判定義人有罪：二者同為上主所憎惡。
16 Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
愚昧的人，既沒有頭腦，手執金錢買智慧，又何益之有﹖
17 Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
朋友平時常相愛，唯在難中見兄弟。
18 Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
常為人擊掌作保，實是個無知之徒。
19 Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
好爭辯的人，實喜愛罪過；高舉門戶的，必自趨滅亡。
20 Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
誰存心欺詐，不會得幸福；誰搬弄是非，必陷於災禍。
21 Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
生糊塗孩子的，只有悲哀；糊塗人的父親，毫無樂趣。
22 Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
愉快的心，是良好的治療；神志憂鬱，能使筋骨枯萎。
23 Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
惡人在大衣下受賄賂，是為顛倒正義的判詞。
24 Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
精明的人，常面向智慧；愚者的眼，向地極呆望，
25 Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
愚昧的兒子，是他父親的痛苦，是他生母的憂傷。
26 Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
科罰無辜，已屬不當；杖責君子，更屬不義。
27 Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
智者必沉默寡言，達人必心神鎮定。
28 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
愚人不發言，亦可充作智者；若謹口慎言，亦可視為哲人。
