Притчи 17
1 По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
Insunga kiboina pum'a golvah bolsang in, an-keoseh kineh a lungmonga um aphajoi.
2 Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
Soh chingtah chu apupa chapa ahin, chule adihlouva chonpa chunga jong vaihom in apang jin, hiche sohpa chu apupa nei le gou aboncha achapate toh sopi khat banga kihom ding ahi.
3 Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
Thil solna bel chu dangka solna kimang ahin, mei-khuh sung hi sana solna ahi. Hinlah Yahweh Pakai hi lungput aboncha patepna ahi.
4 Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
Miphalou in akamsunga thilphalou seipa thusei bou angai nom in, chule mijou in jong jou le nal thoa leigui kilehpel chu angai nom in ahi.
5 Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
Vaicha noisea tot chaveipa chun asempa Elohim Pathen ataitom ahin, mi vangset pat'a kipah chun gimbolna ato tei ding ahi.
6 Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
Tehse ho ding in atute hi alallukhuh-u ahin, chapate loupina hi apateu ahi.
7 Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
Mingol ho din thu ngaitah'a kisei hi pannabei ahin, milen milal te ang sunga jou le nal'a thu kisei jong pannabei ahibouve.
8 Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
Aguh'a thilpeh kiti hi apepa din vangbohna tobang ahin, hijeh chun achena jousea khang ding ahi.
9 Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
Koi hileh suhkhelna ngaidam thei chun, ngailutna angaichat jing ahin, hinlah miphul phul pan vang gol le pai akikhenpi jin ahi.
10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
Mingol jakhat vei akichup sang in, thil hetthemna neipa ding in akihilna jeng jong asanji ahei.
11 Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
Engsetna nei mi chun doumah jeng ahol le jin, amatoh kitoh ding in sottol engse ahung lo jitai.
12 По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
Mikhat in mingol khat angol pet'a akimaitopi sang in, vompi nou akilo-doh nungsanga api kimaitopi aphajoi.
13 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
Mihem in thilpha khat thilsea alethuh teng, a-insunga thilse cheng jing ding ahi.
14 Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
Kitoma ahung um teng twiput tobang in ahung pot jin, ajeh chu kitomona aso masanga kikhen tel aphajoi.
15 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
Athemmo lha kanga athem-jo mo chansahna hileh, Yahweh Pakai dinga anitah lhonna dei um lou ahi.
16 Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
Lungthimbei mingol in chihna kichohna ding sum akhol ngei poi.
17 Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
Golngai chun phat tin in mi alungset in, sopi kiti hi hahsat petna kithokhom dinga hung peng ahibouve.
18 Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
Lungthim neilou mihem chu bat-san apang jin, hitichun aheng akom hoa batsah nan apang bep e.
19 Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
Suhkhel ding ging lou mihem chun kinah baotam adei ahin, ain kotpi paopia kiletsah pan manthahna jeng agon ahibouve.
20 Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
Mihem lungput dihlou kiti chu akhang thei pon, jou le nal seija pang kamsung jong vangsetna'a lhalut teiji ahi.
21 Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
Chapa ngol hi ahingpa dinga gimna bep ahin, hiche mingolpa hing chu akipah thei poi.
22 Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
Lung kipana hi damna pipen ahin, lamvaija um chu gu le chang dinga doulal um ahi.
23 Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
Thu adih a tan sang in, miphalou hon sum-guh ane jiuvin, thudih chu achekhel sah jitauve.
24 Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
Thil jouse hetthemna nei mi chun chihna lam jeng aven, ajon in, hinlah mingol chun leiset kol mang avelen ahi.
25 Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
Chapa in apa lunggimna asodoh peh in, anu dinga gimna tah ahi.
26 Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
Mikitah ahilou lam'a leosah kiti apha pon, vaihom milen milal jep ding jong thildih ahipoi.
27 Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
Thu kisei ngaija chu hetna anei jin, chule lungneng tah'a thusei mi chun hetkhenna anei ahi.
28 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
Mingol jeng jong thipbeh cha aum teng, miching bang in akigel jin, hitobang michun akam akeh lou teng, miching tah bang in akigel-ji bouve.
