Притчи 17
1 По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
Tuituknah hmueih im dongkah a bae lakah a ommongnah buhkak kamat te then.
2 Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
Hlang aka cangbam sal loh hlang yah aka bai capa te a taemrhai vetih, pacaboeina taengah rho a tael ni.
3 Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
Cak hamla cak am, sui hamla hmai-ulh om, tedae BOEIPA long tah lungbuei ni a. noem.
4 Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
Thae aka huet loh boethae hmuilai kah a honghi te a hnatung tih, talnah ol te hna a kaeng thil.
5 Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
Khodaeng aka tamdaeng tah amah aka saii kung ni a veet, rhainah soah ko aka hoe khaw hmil mahpawh.
6 Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
Ca rhoek kah a ca rhoek tah patong rhoek kah rhuisam la om tih a napa rhoek te khaw ca rhoek kah a boei a mang la om.
7 Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
Hlangrhuel hmuilai he a ang ham a rhoeprhui moenih. A honghi kah hmuilai khaw hlangcong hamla koih loeng loeng van pawh.
8 Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
Kapbaih he a kungmah kah mik ah lungto mikdaithen bangla boeih a hoilae tih a cangbam.
9 Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
Hlang kah dumlai aka dah loh lungnah a toem dae, olka dongah aka thovael loh a boeihlum khaw a paekboe sak.
10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
Aka ang voei yakhat n'ngawn lakah aka yakming ham tah tluungnah mah a tlaeh pah coeng.
11 Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
Boekoek loh boethae bueng a tlap dae, anih taengah puencawn muenying muenyang ni a. tueih pa eh.
12 По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
Hlang kah a dueidah a laemhong sak vom neh ka hum uh palueng eh, aka ang kah a anglat nen tah ka hum uh boel eh.
13 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
A then te thae la aka thuung tah a im lamkah a thae te nong rhoe nong mahpawh.
14 Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
Olpungkacan a tongnah tah tui a cae sak. Te dongah tuituknah a puek hlanah huu laeh.
15 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
Halang aka tang sak neh hlang dueng aka boe sak, amih rhoi bang te BOEIPA kah a tueilaehkoi ni.
16 Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
Cueihnah lai ham hlang ang kut dongkah a phu te ba ham lae, a lungbuei neh a om hae moenih.
17 Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
A tue boeih dongah a hui aka lungnah loh, citcai vaengkah ham manuca a cun.
18 Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
Lungbuei aka talh hlang loh kut a yuh tih, a hui mikhmuh ah mingphanah rhi a khang.
19 Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
Boekoek aka lungnah loh olpungnah te a lungnah, a thohka te a sang sak tih pocinah a tlap.
20 Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
Lungbuei aka voeldak loh hnothen hmu pawt tih, a ol neh hlang aka maelh khaw yoethae ah cungku.
21 Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
Amah kah a pha-ueknah ham hlang ang te a cun, te dongah hlang ang kah a napa tah a ko a hoe moenih.
22 Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
Lungbuei kohoe he si la a hoeih sak tih, mueihla a rhawp vaengah songrhuh khaw a koh sak.
23 Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
Laitloeknah a caehlong te phaelh sak ham, halang loh a huep ah kapbaih a loh.
24 Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
Cueihnah he aka yakming ham tah amah mikhmuh ah a om pah tih, aka ang kah a mik ah tah diklai khobawt la a om pah.
25 Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
Capa aka ang tah a napa ham konoinah la om tih, anih aka cun khaw hmuetphawtnah ni.
26 Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
Hlang dueng te lai a sah sak khaw, a dueng dongah hlangcong taam ham then pawh.
27 Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
A ol aka tuem tah mingnah te aka ming la om tih, mueihla phu tlo aka dingsuek tah hlang lungcuei ni.
28 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
Hlang ang pataeng a hil a phah atah aka cueih la, a ka a buem atah aka yakming la a ngai coeng.
