Притчи 17

1 По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.

2 Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.

3 Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.

4 Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.

5 Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.

6 Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.

7 Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.

8 Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.

9 Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.

10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.

11 Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.

12 По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.

13 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.

14 Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.

15 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.

16 Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?

17 Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.

18 Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.

19 Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.

20 Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.

21 Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.

22 Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.

23 Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.

24 Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.

25 Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.

26 Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.

27 Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.

28 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.