< Притчи 17 >

1 По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
দ্বন্দ্বযুক্ত ভোজে পরিপূর্ণ বাড়ির থেকে শান্তিযুক্ত এক শুকনো রুটির টুকরোও ভাল।
2 Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
একজন বুদ্ধিমান দাস ছেলের ওপর কর্তৃত্ব করবে যে লজ্জাজনক কাজ করে এবং ভাইদের মধ্যে সে অধিকারের অংশী হয়।
3 Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
রূপার জন্য ধাতু গলাবার পাত্র ও সোনার জন্য অগ্নিকুন্ড, কিন্তু সদাপ্রভু হৃদয়ের পরীক্ষা করেন।
4 Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
একজন লোক খারাপ কথা শোনে যে মন্দ কথা বলে; যে মন্দ বিষয় বলে মিথ্যাবাদী তাতে মনোযোগ দেয়।
5 Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
যে গরিবকে উপহাস করে, সে তার নির্মাতাকে অপমান করে; যে বিপদে আনন্দ করে, সে অদণ্ডিত থাকবে না।
6 Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
নাতিরা বয়ষ্কদের মুকুট এবং বাবা মা তাদের সন্তানদের সম্মান নিয়ে আসে।
7 Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
সুস্পষ্ট বক্তব্য নির্বোধদের জন্য উপযুক্ত নয়।
8 Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
ঘুষ জাদু পাথরের মতো যে এটা দেয়; তা যে দিকে ফিরে, সেই দিকে সফল হয়।
9 Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
যে অপরাধ উপেক্ষা করে, সে প্রেমের খোঁজ করে, কিন্তু যে এক বিষয় বার বার বলে, সে ঘনিষ্ট বন্ধুর মধ্যে বিভেদ সৃষ্টি করে।
10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
১০বুদ্ধিমানের মনে ভর্ত্সনা যত লাগে, নির্বোধের মনে একশো প্রহারও তত লাগে না।
11 Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
১১খারাপ লোক শুধু বিদ্রোহের চেষ্টা করে, অতএব তার বিরুদ্ধে নিষ্ঠুর দূত পাঠানো হবে।
12 По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
১২অজ্ঞানতা-মগ্ন নির্বোধের সাথে সাক্ষাৎ করার থেকে অপহৃত ভল্লূকীর মানুষের সাথে সাক্ষাৎ করা ভালো।
13 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
১৩যখন কেউ উপকারের বদলে অপকার করে, অপকার তার বাড়ি ত্যাগ করবে না।
14 Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
১৪বিবাদের শুরু হল এমন যে কেউ প্রত্যেক জায়গায় জল ছাড়ে; অতএব ভেঙে যাবার আগে বিতর্ক থেকে সরে যাও।
15 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
১৫যে দুষ্টকে নির্দোষ বলে প্রমাণ করে ও যে ধার্ম্মিককে দোষী করে, তারা উভয়েই সদাপ্রভুর ঘৃণার পাত্র।
16 Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
১৬নির্বোধ প্রজ্ঞা শেখার জন্য কেন অর্থ দেবে, যখন তার শেখার জন্য কোনো দক্ষতা নেই?
17 Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
১৭বন্ধু সবদিনের ভালবাসে এবং ভাই কষ্টের জন্য জন্মায়।
18 Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
১৮একজন লোক যার কোনো জ্ঞান নেই সে প্রতিশ্রুতির বন্ধন তৈরী করে এবং তার প্রতিবেশীর ঋণের জন্য দায়ী হয়।
19 Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
১৯যে দ্বন্দ্ব ভালবাসে, সে অধর্ম্ম ভালবাসে; ঔদ্ধত্যপূর্ণ ভাবে কথা বলে সে বিপদকে আমন্ত্রণ দেয়।
20 Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
২০যে কুটিল হৃদয়ের, সে ভালোর খোঁজ করে না; যার জিহ্বা বিকৃত, সে বিপদে পড়ে।
21 Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
২১যে নির্বোধের জন্ম দেয় সে নিজের দুর্দশা আনে; যে মূর্খের বাবা সে আনন্দ করতে পারে না।
22 Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
২২আনন্দিত হৃদয় হল ভালো ওষুধ; কিন্তু ভগ্ন আত্মা হাড় শুকনো করে।
23 Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
২৩দুষ্ট লোক গোপনে ঘুষ গ্রহণ করে, ন্যায়বিচারের পথ বিকৃত করার জন্য।
24 Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
২৪বুদ্ধিমানের মুখের সামনেই প্রজ্ঞা থাকে; কিন্তু নির্বোধের দৃষ্টি পৃথিবীর শেষে যায়।
25 Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
২৫নির্বোধ ছেলে নিজের বাবার গভীর দুঃখস্বরূপ এবং যে নারী তাকে জন্ম দিয়েছে তার তিক্ততাস্বরূপ।
26 Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
২৬এছাড়াও, যে সঠিক কাজ করে তার কখনো শাস্তি দেওয়া উচিত নয়; মহান মানুষ যার সততা আছে তাকে প্রহার করা এটা ভালো নয়।
27 Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
২৭যার জ্ঞান আছে সে কিছু শব্দ ব্যবহার করে এবং যে শান্ত হৃদয়ের, সে বুদ্ধিমান।
28 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
২৮এমনকি নির্বোধও নীরব থাকলে জ্ঞানবান বলে বিবেচিত হয়; যখন সে মুখ বন্ধ রাখে সে বুদ্ধিমান বলে বিবেচিত হয়।

< Притчи 17 >