Притчи 16
1 Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
Köngüldiki niyetler insan’gha tewedur; Biraq tilning jawabi Perwerdigarning ilkididur.
2 Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
Insan özining hemme qilghan ishini pak dep biler; Lékin qelbdiki niyetlerni Perwerdigar tarazigha sélip tartip körer.
3 Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.
Niyet qilghan ishliringni Perwerdigargha tapshurghin, Shundaq qilghanda pilanliring piship chiqar.
4 Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
Perwerdigar barliq mewjudiyetning herbirini melum meqset bilen apiride qilghan; Hetta yamanlarnimu balayi’apet küni üchün yaratqandur.
5 Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
Tekebburluqqa tolghan köngüllerning herbiri Perwerdigargha yirginchliktur; Qol tutushup birleshsimu, jazasiz qalmas.
6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
Muhebbet-shepqet we heqiqet bilen gunahlar kafaret qilinip yépilar; Perwerdigardin eyminish ademlerni yamanliqtin xaliy qilar.
7 Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
Ademning ishliri Perwerdigarni xursen qilsa, U hetta düshmenlirinimu uning bilen inaqlashturar.
8 По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
Halal alghan az, Haram alghan köptin ewzeldur.
9 Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
Insan könglide öz yolini toxtitar; Emma qedemlirini toghrilaydighan Perwerdigardur.
10 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
Hetta padishahning lewlirige qaritip epsun oqulsimu, Uning aghzi toghra hökümdin chetnimes.
11 Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
Adil taraza-mizanlar Perwerdigargha xastur; Taraza tashlirining hemmisini U yasighandur.
12 Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
Padishah rezillik qilsa yirginchliktur, Chünki text heqqaniyet bilenla mehkem turar.
13 Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
Heqqaniy sözligen lewler padishahlarning xursenlikidur; Ular durus sözligüchilerni yaxshi körer.
14 Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
Padishahning qehri goya ölümning elchisidur; Biraq dana kishi [uning ghezipini] tinchlandurar.
15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
Padishahning chirayining nuri kishige jan kirgüzer; Uning shepqiti waqtida yaghqan «kéyinki yamghur»dur.
16 Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
Danaliq élish altun élishtin neqeder ewzeldur; Yorutulushni tallash kümüshni tallashtin shunche üstündur!
17 Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
Durus ademning égiz kötürülgen yoli yamanliqtin ayrilishtur; Öz yoligha éhtiyat qilghan kishi jénini saqlap qalar.
18 Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
Meghrurluq halak bolushtin awwal kéler, Tekebburluq yiqilishtin awwal kéler.
19 По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
Kemter bolup miskinler bilen bardi-keldide bolush, Tekebburlar bilen haram mal bölüshkendin ewzeldur.
20 Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
Kimki ishni pem-paraset bilen qilsa payda tapar; Perwerdigargha tayan’ghan bolsa, bext-saadet körer.
21 Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
Köngli dana kishi segek atilar; Yéqimliq sözler ademlerning bilimini ashurar.
22 Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
Pem-paraset özige ige bolghanlargha hayatliqning buliqidur; Eqilsizlerge telim bermekning özi eqilsizliktur.
23 Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.
Aqilane kishining qelbi aghzidin eqil chiqirar; Uning lewzige bilimni ziyade qilar.
24 Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
Yéqimliq sözler goya heseldur; Köngüllerni xush qilip ten’ge dawadur.
25 Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
Adem balisigha toghridek körünidighan bir yol bar, Lékin aqiwiti halaketke baridighan yollardur.
26 Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
Ishligüchining ishtiyi uni ishqa salar; Uning qarni uninggha heydekchilik qilar.
27 Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
Muttehem kishi yaman gepni kolap yürer; Uning lewliri lawuldap turghan otqa oxshar.
28 Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
Egri adem jédel-majira tughdurghuchidur; Gheywetchi yéqin dostlarni ayriwéter.
29 Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
Zorawan kishi yéqin adimini azdurar; Uni yaman yolgha bashlap kirer.
30 Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
Közini yumuwalghan kishi yaman niyetni oylar; Léwini chishligen kishi yamanliqqa teyyardur.
31 Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
Heqqaniyet yolida aqarghan chach, Ademning shöhret tajidur.
32 Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
Asan achchiqlimaydighan kishi palwandin ewzeldur; Özini tutuwalghan sheher alghandinmu üstündur.
33 Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
Chek étekke tashlan’ghini bilen, Lékin netijisi pütünley Perwerdigardindur.
