Притчи 16
1 Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
Заміри серця належать люди́ні, та від Господа — відповідь язика.
2 Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
Всі дороги люди́ни чисті в очах її, та зважує душі Господь.
3 Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.
Поклади свої чи́ни на Господа, і будуть поста́влені міцно думки́ твої.
4 Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
Все Господь учинив ради ці́лей Своїх, — і безбожного на днину зла.
5 Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
Оги́да для Господа всякий бундю́чний, — ручу́ся: не буде такий без вини!
6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
Провина вику́плюється через милість та правду, і страх Господній відво́дить від злого.
7 Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
Як дороги люди́ни Господь уподо́бає, то й її ворогів Він зами́рює з нею.
8 По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
Ліпше мале справедливе, аніж великі прибу́тки з безпра́в'я.
9 Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
Розум люди́ни обдумує путь її, але кроки її наставля́є Госпо́дь.
10 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
Виріша́льне слово в царя на губа́х, тому в су́ді уста́ його не спроневі́ряться.
11 Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
Вага й ша́льки правдиві — від Господа, все каміння ваго́ве в торби́нці — то ді́ло Його.
12 Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
Чинити безбожне — оги́да царям, бо трон змі́цнюється справедливістю.
13 Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
Уподо́ба царя́м — губи пра́ведности, і він любить того, хто правдиве говорить.
14 Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
Гнів царя — вісник смерти, та мудра люди́на злагі́днить його́.
15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
У світлі царсько́го обличчя — життя, а його уподо́ба — мов хмара доще́ва весною.
16 Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
Набува́ння премудрости — як же це ліпше від золота, набува́ння ж розуму — добірні́ше від срі́бла!
17 Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
Путь справедливих — ухиля́тись від зла; хто дорогу свою береже, той душу свою охоро́нює.
18 Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
Перед загибіллю гордість буває, а перед упа́дком — бундю́чність.
19 По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
Ліпше бути покі́рливим із ла́гідними, ніж здо́бич ділити з бундю́чними.
20 Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
Хто вважає на слово, той зна́йде добро, хто ж надію складає на Господа — буде блаженний.
21 Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
Мудросердого кличуть „розумний“, а со́лодощ уст прибавляє науки.
22 Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
Розум — джерело життя власнико́ві його, а карта́ння безумних — глупо́та.
23 Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.
Серце мудрого чинить розумними уста його, і на уста його прибавляє навча́ння.
24 Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
Приємні слова́ — щільнико́вий то мед, солодкий душі й лік на кості.
25 Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
Буває, дорога люди́ні здається просто́ю, та кінець її — стежка до смерти.
26 Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
Люди́на трудя́ща працює для себе, бо до того примушує рот її.
27 Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
Нікчемна люди́на копає лихе, а на у́стах її — як палю́чий огонь.
28 Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
Лукава людина сварки́ розсіває, а обмо́вник розді́лює дру́зів.
29 Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
Насильник підмо́влює друга свого, і провадить його по недобрій дорозі.
30 Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
Хто прижму́рює очі свої, той круті́йства виду́мує, хто губами знаки подає, той виконує зло.
31 Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
Сиви́зна — то пишна корона, знахо́дять її на дорозі праведности.
32 Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
Ліпший від силача́, хто не скорий до гніву, хто ж панує над собою самим, ліпший від завойо́вника міста.
33 Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
За пазуху жереб вкладається, та ввесь його ви́рок — від Господа.
