Притчи 16
1 Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
Akoma mu nhyehyɛeɛ yɛ onipa dea, na tɛkrɛma mmuaeɛ firi Awurade.
2 Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
Ɛyɛ onipa sɛ nʼakwan nyinaa yɛ kronn nanso Awurade na ɔpɛɛpɛɛ adwene mu.
3 Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.
Fa deɛ woyɛ nyinaa hyɛ Awurade nsam, na wo nhyehyɛeɛ bɛsi yie.
4 Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
Awurade yɛ biribiara ma nʼankasa botaeɛ, mpo, ɔhwɛ omumuyɛfoɔ kɔsi amanehunu da.
5 Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
Awurade kyiri akoma mu ahantanfoɔ nyinaa. Nya saa nteaseɛ yi sɛ, wɔremfa wɔn ho nni.
6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
Wɔnam ɔdɔ ne nokorɛ so pata bɔne; onipa nam Awurade suro so yi bɔne akwa.
7 Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
Sɛ onipa akwan sɔ Awurade ani a, ɔma nʼatamfoɔ mpo ne no tena asomdwoeɛ mu.
8 По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
Kakraa bi a wɔnam tenenee kwan so nya no yɛ sene mfasoɔ pii a wɔnam ntɛnkyea so nya.
9 Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
Onipa yɛ ne nhyehyɛeɛ wɔ nʼakoma mu, nanso Awurade na ɔhwɛ nʼanammɔntuo.
10 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
Ɔhene anomu kasa te sɛ nkɔmhyɛ, enti ɛnsɛ sɛ nʼano ka deɛ ɛnyɛ atɛntenenee.
11 Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
Nsania ne abrammoɔ a nsisie nni mu firi Awurade; nkariboɔ a ɛwɔ kotokuo mu no, ɔno na ɔyɛeɛ.
12 Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
Ahemfo kyiri bɔneyɛ, ɛfiri sɛ ahennwa si tenenee so.
13 Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
Ahemfo ani sɔ ano a ɛka nokorɛ; na wɔbu onipa a ɔka nokorɛ.
14 Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
Ɔhene abufuhyeɛ yɛ owuo somafoɔ, nanso onyansafoɔ bɛdwodwo ano.
15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
Sɛ ɔhene anim te a, ɛyɛ nkwa, nʼadom te sɛ osutɔberɛ mu osumuna.
16 Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
Ɛyɛ sɛ wobɛnya nyansa sene sɛ wobɛnya sikakɔkɔɔ, sɛ wobɛnya nhunumu sene sɛ wobɛnya dwetɛ!
17 Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
Ɔteneneeni kwantempɔn kwati bɔne; deɛ ɔhwɛ nʼakwan yie no bɔ ne nkwa ho ban.
18 Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
Ahantan di ɔsɛeɛ anim, na ahomasoɔ honhom nso di ahweaseɛ anim.
19 По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
Ɛyɛ sɛ wobɛyɛ honhom mu hiani wɔ wɔn a wɔhyɛ wɔn so mu sene sɛ wo ne ahantanfoɔ bɛkyɛ afodeɛ.
20 Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
Deɛ ɔyɛ ɔsetie ma nkyerɛkyerɛ no nya nkɔsoɔ; nhyira nka deɛ ɔde ne ho to Awurade so.
21 Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
Wɔfrɛ akoma mu anyansafoɔ sɛ nhunumufoɔ, na kasa pa ma nkyerɛkyerɛ kɔ so.
22 Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
Nteaseɛ yɛ nkwa nsutire ma wɔn a wɔwɔ bi, nanso agyimisɛm de asotweɛ brɛ nkwaseafoɔ.
23 Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.
Onyansafoɔ akoma kyerɛ nʼano kwan, na nʼanofafa ma nkyerɛkyerɛ kɔ so.
24 Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
Abodwosɛm te sɛ ɛwokyɛm ɛyɛ ɔkra dɛ, na ɛsa nnompe yadeɛ.
25 Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
Ɛkwan bi wɔ hɔ a ɛyɛ wɔ onipa ani so, nanso ɛkɔwie owuo mu.
26 Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
Odwumayɛfoɔ akɔnnɔ ma no yɛ adwuma den; ɛfiri sɛ ɔpɛ sɛ ɔkum ne kɔm.
27 Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
Ohuhuni bɔ pɔ bɔne, ne kasa te sɛ egyadɛreɛ a ɛhye adeɛ.
28 Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
Onipa kɔntɔnkye de mpaapaemu ba, na osekuni tete nnamfonom ntam.
29 Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
Basabasayɛni daadaa ne yɔnko na ɔde no fa ɛkwammɔne so.
30 Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
Deɛ ɔbu nʼani no redwene bɔneyɛ ho; na deɛ ɔmua nʼano no ani wɔ bɔne so.
31 Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
Ɛdwono yɛ animuonyam abotire; tenenee mu asetena na ɛde ba.
32 Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
Deɛ ɔwɔ abodwokyerɛ no yɛ sene ɔkofoɔ, na deɛ ɔmfa abufuo yɛ sene deɛ ɔko fa kuropɔn.
33 Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
Wɔtwe ntonto de hwehwɛ deɛ Awurade pɛ, nanso ne gyinasie biara firi Awurade.
