< Притчи 16 >
1 Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
İnsan aklıyla çok şey tasarlayabilir, Ama dilin vereceği yanıt RAB'dendir.
2 Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
İnsan her yaptığını temiz sanır, Ama niyetlerini tartan RAB'dir.
3 Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.
Yapacağın işleri RAB'be emanet et, O zaman tasarıların gerçekleşir.
4 Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
RAB her şeyi amacına uygun yapar, Kötü kişinin yıkım gününü de O hazırlar.
5 Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
RAB yüreği küstah olandan iğrenir, Bilin ki, öyleleri cezasız kalmaz.
6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
Sevgi ve bağlılık suçları bağışlatır, RAB korkusu insanı kötülükten uzaklaştırır.
7 Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
RAB kişinin yaşayışından hoşnutsa Düşmanlarını bile onunla barıştırır.
8 По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
Doğrulukla kazanılan az şey Haksızlıkla kazanılan büyük gelirden iyidir.
9 Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
Kişi yüreğinde gideceği yolu tasarlar, Ama adımlarını RAB yönlendirir.
10 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
Tanrı buyruklarını kralın ağzıyla açıklar, Bu nedenle kral adaleti çiğnememelidir.
11 Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
Doğru terazi ve baskül RAB'bindir, Bütün tartı ağırlıklarını O belirler.
12 Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
Krallar kötülükten iğrenir, Çünkü tahtın güvencesi adalettir.
13 Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
Kral doğru söyleyenden hoşnut kalır, Dürüst konuşanı sever.
14 Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
Kralın öfkesi ölüm habercisidir, Ama bilge kişi onu yatıştırır.
15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
Kralın yüzü gülüyorsa, yaşam demektir. Lütfu son yağmuru getiren bulut gibidir.
16 Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
Bilgelik kazanmak altından daha değerlidir, Akla sahip olmak da gümüşe yeğlenir.
17 Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
Dürüstlerin tuttuğu yol kötülükten uzaklaştırır, Yoluna dikkat eden, canını korur.
18 Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
Gururun ardından yıkım, Kibirli ruhun ardından da düşüş gelir.
19 По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
Mazlumlar arasında alçakgönüllü biri olmak, Kibirlilerle çapul malı paylaşmaktan iyidir.
20 Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
Öğüde kulak veren başarıya ulaşır, RAB'be güvenen mutlu olur.
21 Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
Bilge yüreklilere akıllı denir, Tatlı söz ikna gücünü artırır.
22 Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
Sağduyu, sahibine yaşam kaynağı, Ahmaklıksa ahmaklara cezadır.
23 Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.
Bilgenin aklı diline yön verir, Dudaklarının ikna gücünü artırır.
24 Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
Hoş sözler petek balı gibidir, Cana tatlı ve bedene şifadır.
25 Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
Öyle yol var ki, insana düz gibi görünür, Ama sonu ölümdür.
26 Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
Emekçinin iştahıdır onu çalıştıran, Çünkü açlığı onu kamçılar.
27 Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
Alçaklar başkalarına kötülük tasarlar, Konuşmaları kavurucu ateş gibidir.
28 Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
Huysuz kişi çekişmeyi körükler, Dedikoducu can dostları ayırır.
29 Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
Zorba kişi başkalarını ayartır Ve onları olumsuz yola yöneltir.
30 Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
Göz kırpmak düzenbazlığa, Sinsi gülücükler kötülüğe işarettir.
31 Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
Ağarmış saçlar onur tacıdır, Doğru yaşayışla kazanılır.
32 Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
Sabırlı kişi yiğitten üstündür, Kendini denetleyen de kentler fethedenden üstündür.
33 Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
İnsan kura atar, Ama her kararı RAB verir.