Притчи 16
1 Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
Mipango ya moyo ni ya mtu, bali Yehova hutoa jawabu kutoka kwenye ulimi wake.
2 Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
Njia zote za mtu ni safi kwenye macho yake mwenyewe, bali Yehova huipima mioyo.
3 Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.
Kabidhi kwa Yehova kazi zako zote na mipango yako itafanikiwa.
4 Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
Yehova alifanya kila kitu kwa kusudi lake, hata waovu kwa ajili ya siku ya taabu.
5 Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
Yehova anamchukia kila mtu mwenye moyo wa majivuno, ingawa wanasimama imara, hawakosi kupata adhabu.
6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
Kwa agano la uaminifu na udhamini uovu husafishwa na kwa kumcha Yehova watu hujitenga na ubaya.
7 Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
Njia za mtu zinapompendeza Yehova, huwafanya hata adui zake huyo mtu wawe na amani naye.
8 По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
Bora kitu kidogo pamoja na haki, kuliko mapato makubwa pamoja na udhalimu.
9 Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
Katika moyo wake mtu hunuia njia yake, bali Yehova huziongoza hatua zake.
10 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
Mshauri yupo katika midimo ya mfalme, katika hukumu kinywa chake hakisemi kwa udanganyifu.
11 Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
Vipimo vya kweli hutoka kwa Yehova; uzito wote kwenye gunia ni kazi yake.
12 Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
Wafalme wanapofanya mambo maovu, hicho ni kitu cha kudharauliwa, kwa maana utawala huimarishwa kwa kutenda haki.
13 Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
Mfalme hufurahia midomo ambayo husema haki na anampenda mwenye kusema waziwazi.
14 Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
Hasira ya mfalme ni mjumbe wa mauti lakini mtu mwenye busara atajaribu kutuliza hasira yake.
15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
Katika nuru ya uso wa mfalme ni uzima na fadhila yake ni kama wingu linaloleta mvua ya masika.
16 Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
Ni bora kiasi gani kupata hekima kuliko dhahabu. Kuchagua kupata ufahamu ni zaidi kuliko fedha.
17 Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
Njia kuu ya watu waadilifu hujitenga na ubaya; mwenye kuyahifadhi maisha yake huilinda njia yake.
18 Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
Kiburi hutangulia kabla ya uharibifu na moyo wa kujivuna kabla ya maangamizi.
19 По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
Ni bora kunyenyekea miongoni mwa watu masikini kuliko kugawana ngawira pamoja watu wenye kiburi.
20 Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
Mwenye kutafakari yaliyofundishwa hupata kilicho chema na wenye kumtumaini Yehova watafurahi.
21 Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
Mwenye hekima moyoni anaitwa ufuhamu na utamu wa hotuba huongeza uwezo wa kufundisha.
22 Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
Ufahamu ni chemchemi ya uzima kwake ambaye nayo, bali adhabu ya wapumbavu ni upumbavu wao.
23 Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.
Moyo wa mtu mwenye hekima hutoa busara katika kinywa chake na huongeza ushawishi katika midomo yake.
24 Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
Maneno yenye kufaa ni sega la asali -matamu kwenye nafsi na huponya mifupa.
25 Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
Kuna njia ambayo huonekana sawa kwa mtu, bali mwisho wake ni njia ya mauti.
26 Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
Hamu ya kibarua humfanyia kazi; njaa yake humsihi kuendelea.
27 Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
Mtu duni huchimba madhara na usemi wake ni kama moto unaounguza.
28 Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
Mtu mkaidi huchochea mafarakano na umbeya huwafarakanisha marafiki.
29 Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
Mtu wa vurugu humdanganya jirani yake na kumwongoza kwenye mapito ambayo si mema.
30 Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
Yule anayekonyeza kwa jicho anapanga njama za mambo ya ukaidi; wenye kuandama midomo yao watapitisha mabaya.
31 Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
Mvi ni taji ya utukufu; hupatikana kwa kuishi katika njia ya haki.
32 Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
Ni bora kukawia kuwa na hasira kuliko kuwa shujaa na mwenye kutawala roho yake ni imara zaidi kuliko yule anayeuteka mji.
33 Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
Kura hurushwa kwenye mkunjo, bali maamuzi hutoka kwa Yehova.
