Притчи 16
1 Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
Mipango ya moyoni ni ya mwanadamu, bali jibu la ulimi hutoka kwa Bwana.
2 Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
Njia zote za mtu huonekana safi machoni pake mwenyewe, bali makusudi hupimwa na Bwana.
3 Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.
Mkabidhi Bwana lolote ufanyalo, nayo mipango yako itafanikiwa.
4 Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
Bwana hufanya kila kitu kwa kusudi lake mwenyewe; hata waovu kwa siku ya maangamizi.
5 Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
Bwana huwachukia sana wote wenye kiburi cha moyo. Uwe na hakika kwa hili: Hawataepuka kuadhibiwa.
6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
Kwa upendo na uaminifu uovu huondolewa; kwa kumcha Bwana mtu hujiepusha na ubaya.
7 Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
Njia za mtu zinapompendeza Bwana, huwafanya hata adui zake waishi naye kwa amani.
8 По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
Afadhali kitu kidogo pamoja na haki kuliko mapato mengi pamoja na udhalimu.
9 Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
Moyo wa mtu huifikiri njia yake, bali Bwana huelekeza hatua zake.
10 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
Midomo ya mfalme huzungumza kwa hekima ya kiungu, wala kinywa chake hakipotoshi haki.
11 Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
Vipimo na mizani za halali hutoka kwa Bwana; mawe yote ya kupimia yaliyo katika mfuko ameyafanya yeye.
12 Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
Wafalme huchukia sana kutenda maovu, kwa maana kiti cha ufalme hufanywa imara kwa njia ya haki.
13 Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
Wafalme hufurahia midomo ya uaminifu; humthamini mtu asemaye kweli.
14 Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
Ghadhabu ya mfalme ni mjumbe wa mauti, bali mtu mwenye hekima ataituliza.
15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
Uso wa mfalme ungʼaapo, inamaanisha uhai; upendeleo wake ni kama wingu la mvua wakati wa vuli.
16 Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
Ni bora kiasi gani kupata hekima kuliko dhahabu, kuchagua ufahamu kuliko fedha!
17 Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
Njia kuu ya wanyofu huepuka ubaya; yeye aichungaye njia yake, huchunga maisha yake.
18 Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
Kiburi hutangulia maangamizi, roho ya majivuno hutangulia maanguko.
19 По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
Ni afadhali kuwa mnyenyekevu katika roho miongoni mwa walioonewa kuliko kugawana nyara pamoja na wenye kiburi.
20 Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
Yeyote anayekubali mafundisho hustawi, tena amebarikiwa yeye anayemtumaini Bwana.
21 Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
Wenye hekima moyoni huitwa wenye ufahamu, na maneno ya kupendeza huchochea mafundisho.
22 Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
Ufahamu ni chemchemi ya uzima kwa wale walio nao, bali upumbavu huleta adhabu kwa wapumbavu.
23 Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.
Moyo wa mtu mwenye hekima huongoza kinywa chake, na midomo yake huchochea mafundisho.
24 Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
Maneno ya kupendeza ni kama sega la asali, ni matamu kwa nafsi na uponyaji kwenye mifupa.
25 Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
Iko njia ionekanayo kuwa sawa kwa mtu, bali mwisho wake huelekeza mautini.
26 Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
Shauku ya mfanyakazi humhimiza kufanya kazi; njaa yake humsukuma aendelee.
27 Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
Mtu mbaya kabisa hupanga mabaya, maneno yake ni kama moto uunguzao.
28 Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
Mtu mpotovu huchochea ugomvi, nayo maongezi ya upuzi hutenganisha marafiki wa karibu.
29 Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
Mtu mkali humvuta jirani yake na kumwongoza katika mapito yale mabaya.
30 Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
Yeye akonyezaye kwa jicho lake anapanga upotovu; naye akazaye midomo yake amenuia mabaya.
31 Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
Mvi ni taji ya utukufu; hupatikana kwa maisha ya uadilifu.
32 Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
Ni afadhali mtu mstahimilivu kuliko shujaa, mtu anayeitawala hasira yake kuliko yule autekaye mji.
33 Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
Kura hupigwa kwa siri, lakini kila uamuzi wake hutoka kwa Bwana.
