Притчи 16
1 Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
Priprave srca v človeku in odgovor z jezika sta od Gospoda.
2 Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
Vse človekove poti so čiste v njegovih lastnih očeh, toda Gospod tehta duhove.
3 Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.
Svoja dela izroči Gospodu in tvoje misli bodo uspele.
4 Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
Gospod je vse stvari naredil zase, da, celo zlobne za dan zla.
5 Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
Kdorkoli, ki je v srcu ponosen, je ogabnost Gospodu. Čeprav se roka rokuje z roko, on ne bo nekaznovan.
6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
Z usmiljenjem in resnico je krivičnost očiščena in s strahom pred Gospodom ljudje odidejo od zla.
7 Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
Kadar človekove poti ugajajo Gospodu, on celo njegove sovražnike pripravi, da so v miru z njim.
8 По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
Boljše je malo s pravičnostjo, kakor velika poplačila brez pravice.
9 Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
Človekovo srce snuje svojo pot, toda Gospod usmerja njegove korake.
10 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
Božanska razsodba je na kraljevih ustnicah, njegova usta ne grešijo na sodbi.
11 Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
Pravična utež in tehtnica sta Gospodovi, vse uteži iz torbe so njegovo delo.
12 Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
Zagrešiti zlobnost je kraljem ogabnost, kajti prestol je utrjen s pravičnostjo.
13 Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
Pravične ustnice so kraljem veselje in ljubijo tistega, ki govori resnico.
14 Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
Kraljev bes je kakor poslanci smrti, toda moder človek ga bo pomiril.
15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
V svetlobi kraljevega obličja je življenje in njegova naklonjenost je kakor oblak poznega dežja.
16 Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
Kako mnogo bolje je pridobiti modrost kakor zlato! In toliko bolje izbrati pridobivanje razumevanja kakor srebro!
17 Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
Glavna cesta iskrenega je, da odide od zla, kdor varuje svojo pot, ohranja svojo dušo.
18 Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
Ponos gre pred uničenjem in ošaben duh pred padcem.
19 По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
Bolje je biti ponižnega duha s ponižnimi, kakor deliti plen s ponosnimi.
20 Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
Kdor modro ravna z zadevo, bo našel dobro in kdorkoli zaupa v Gospoda, je srečen.
21 Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
Moder v srcu bo imenovan razsoden in ljubkost ustnic povečuje znanje.
22 Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
Razumevanje je vrelec življenja tistemu, ki ga ima, toda poučevanje bedakov je neumnost.
23 Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.
Srce modrega poučuje njegova usta in dodaja učenje njegovim ustnicam.
24 Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
Prijetne besede so kakor satovje, sladke duši in zdravje kostem.
25 Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
Je pot, ki se zdi človeku pravilna, toda njen konec so poti smrti.
26 Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
Kdor se trudi, se trudi zase, kajti njegova usta to od njega nujno potrebujejo.
27 Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
Brezbožen človek koplje zlo in na njegovih ustnicah je kakor goreč ogenj.
28 Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
Kljubovalen človek seje prepir in opravljivec razdvaja glavne prijatelje.
29 Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
Nasilnež privablja svojega soseda in ga vodi na pot, ki ni dobra.
30 Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
Zapira svoje oči, da si izmišlja kljubovalne reči, premikanje njegovih ustnic prinaša zlo.
31 Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
Osivela glava je krona slave, če je ta najdena na poti pravičnosti.
32 Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
Kdor je počasen za jezo, je boljši kakor mogočen in kdor vlada svojemu duhu kakor tisti, ki zavzema mesto.
33 Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
Žreb je vržen v naročje, toda njegova celotna razporeditev je od Gospoda.
