Притчи 16
1 Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
Человеку предложение сердца: и от Господа ответ языка.
2 Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
Вся дела смиреннаго явленна пред Богом, и укрепляяй духи Господь.
3 Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.
Приближи ко Господу дела твоя, и утвердятся помышления твоя.
4 Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
Вся содела Господь Себе ради: нечестивии же в день зол погибнут.
5 Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
Нечист пред Богом всяк высокосердый: в руку же руце влагаяй неправедно не обезвинится.
6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
Начало пути блага, еже творити праведная, приятна же пред Богом паче, нежели жрети жертвы.
7 Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
Ищай Господа обрящет разум со правдою:
8 По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
праве же ищущии его обрящут мир.
9 Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
Вся дела Господня со правдою: хранится же нечестивый на день зол.
10 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
Пророчество во устнех царевых, в судищи же не погрешат уста его.
11 Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
Превеса мерила правда у Господа: дела же Его мерила праведная.
12 Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
Мерзость цареви творяй злая: со правдою бо уготовляется престол началства.
13 Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
Приятны царю устне праведны, словеса же правая любит Господь.
14 Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
Ярость царева вестник смерти: муж же премудр утолит его.
15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
Во свете жизни сын царев: приятнии же ему яко облак позден.
16 Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
Угнеждения премудрости избраннее злата: вселения же разума дражайши сребра.
17 Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
Путие жизни укланяются от злых: долгота же жития путие праведни. Приемляй наказание во благих будет, храняй же обличения умудрится. Иже хранит своя пути, соблюдает свою душу: любяй же живот свой щадит своя уста.
18 Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
Прежде сокрушения предваряет досаждение, прежде же падения злопомышление.
19 По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
Лучше кроткодушен со смирением, нежели иже разделяет корысти с досадительми.
20 Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
Разумный в вещех обретатель благих, надеяйся же на Господа блажен.
21 Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
Премудрыя и разумныя злыми наричут, сладции же в словеси множае услышани будут.
22 Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
Источник животен разум стяжавшым, наказание же безумных зло.
23 Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.
Сердце премудраго уразумеет яже от своих ему уст, во устнах же носит разум.
24 Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
Сотове медовнии словеса добрая, сладость же их изцеление души.
25 Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
Суть путие мнящиися прави быти мужу, обаче последняя их зрят во дно адово.
26 Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
Муж в трудех труждается себе и изнуждает погибель свою: строптивый во своих устах носит погибель.
27 Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
Муж безумен копает себе злая и во устнах своих сокровищствует огнь.
28 Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
Муж строптивый разсылает злая, и светилник льсти вжигает злым, и разлучает други.
29 Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
Муж законопреступен прельщает други и отводит их в пути не благи.
30 Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
Утверждаяй очи свои мыслит развращенная, грызый же устне свои определяет вся злая: сей пещь есть злобы.
31 Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
Венец хвалы старость, на путех же правды обретается.
32 Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
Лучше муж долотерпелив паче крепкаго, (и муж разум имеяй паче земледелца великаго: ) удержаваяй же гнев паче вземлющаго град.
33 Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
В недра входят вся неправедным: от Господа же вся праведная.
