Притчи 16
1 Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
Kuronga kwomwoyo ndekwomunhu, asi mhinduro yorurimi inobva kuna Jehovha.
2 Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
Nzira dzose dzomunhu dzinoita sedzakanaka pakuona kwake, asi Jehovha anoyera zvinangwa.
3 Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.
Kumikidza kuna Jehovha chose chaunoita, ipapo urongwa hwako huchabudirira.
4 Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
Jehovha anoitira zvinhu zvose magumo azvo; kunyange akaipa anomuitira zuva renjodzi.
5 Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
Jehovha anovenga vose vane mwoyo inozvikudza. Zvirokwazvo, havangaregi kurangwa.
6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
Kubudikidza norudo nokutendeka, chivi chinoyananisirwa, kubudikidza nokutya Jehovha munhu anorega kuita zvakaipa.
7 Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
Kana nzira dzomunhu dzichifadza Jehovha, anoita kuti kunyange vavengi vake vagarisane naye murugare.
8 По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
Zviri nani kuva nezvishoma mukururama, pane kuva nezvakawanda kwazvo mukusaruramisira.
9 Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
Mumwoyo make munhu anoronga gwara rake, asi Jehovha ndiye anotonga kufamba kwake.
10 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
Miromo yamambo inotaura seinotaura chirevo chaMwari, uye muromo wake haufaniri kurega kururamisira.
11 Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
Zviyero nezvienzaniso zvechokwadi zvinobva kuna Jehovha; zviyero zvose zviri muhomwe ndiye akazviita.
12 Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
Madzimambo anovenga kuita zvakaipa, nokuti chigaro choushe chinosimbiswa nokururama.
13 Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
Madzimambo anofarira miromo inotaura chokwadi; anoremekedza munhu anotaura chokwadi.
14 Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
Kutsamwa kwamambo inhume yorufu, asi munhu akachenjera anonyaradza kutsamwa uku.
15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
Kana chiso chamambo chichibwinya, zvinoreva upenyu, nyasha dzake dzakaita segore remvura panguva yomunakamwe.
16 Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
Zviri nani sei kuwana uchenjeri pane goridhe, kusarudza njere pane sirivha!
17 Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
Mugwagwa mukuru wavakarurama unonzvenga zvakaipa; uye anochengeta nzira yake anochengeta upenyu hwake.
18 Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
Kuzvikudza kunotangira kuparadzwa, mweya wamanyawi unotangira kuwa.
19 По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
Zviri nani kuva nomweya unozvininipisa pakati pavakadzvinyirirwa pane kugoverana zvakapambwa navanozvikudza.
20 Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
Ani naani anoteerera kurayirwa achabudirira, uye akaropafadzwa uyo anovimba naJehovha.
21 Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
Vakachenjera pamwoyo vanonzi ndivo vanonzvera, uye mashoko akanaka anokurudzira kurayirwa.
22 Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
Njere itsime roupenyu kuna avo vanadzo, asi upenzi hunouyisa kurangwa kumapenzi.
23 Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.
Mwoyo womunhu akachenjera unotungamirira muromo wake, uye miromo yake inokurudzira kurayirwa.
24 Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
Mashoko anofadza akafanana nezinga rouchi, anozipa kumweya, anoporesa mapfupa.
25 Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
Kune nzira inoita seyakanaka kumunhu, asi magumo ayo inoenda kurufu.
26 Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
Nzara yomushandi inomushandira; nzara yake inoita kuti arambe achishanda.
27 Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
Munhu asina maturo anoronga zvakaipa, uye matauriro ake akaita somoto unopisa.
28 Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
Munhu akatsauka anomutsa kupesana, uye guhwa rinoparadzanisa shamwari dzepedyo.
29 Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
Munhu anoita nechisimba anonyengera muvakidzani wake, uye anomufambisa napanzira isina kunaka.
30 Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
Uyo anochonya nameso ake ari kuronga zvakaipa; uyo anoruma miromo yake ari kuda kuita zvakaipa.
31 Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
Bvudzi rakachena ikorona yakaisvonaka; inowanikwa noupenyu hwakarurama.
32 Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
Zviri nani kuva munhu ane mwoyo murefu pane kuva murwi, munhu anozvibata pakutsamwa kwake ari nani pane uyo anotapa guta.
33 Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
Mujenya unokandirwa pamakumbo, asi zvirevo zvose zvinobva kuna Jehovha.
