Притчи 16
1 Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
Человеку принадлежат предположения сердца, но от Господа ответ языка.
2 Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
Все пути человека чисты в его глазах, но Господь взвешивает души.
3 Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.
Предай Господу дела твои, и предприятия твои совершатся.
4 Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
Все сделал Господь ради Себя; и даже нечестивого блюдет на день бедствия.
5 Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
Мерзость пред Господом всякий надменный сердцем; можно поручиться, что он не останется ненаказанным.
6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
Милосердием и правдою очищается грех, и страх Господень отводит от зла.
7 Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
Когда Господу угодны пути человека, Он и врагов его примиряет с ним.
8 По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
Лучше немногое с правдою, нежели множество прибытков с неправдою.
9 Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
Сердце человека обдумывает свой путь, но Господь управляет шествием его.
10 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
В устах царя - слово вдохновенное; уста его не должны погрешать на суде.
11 Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
Верные весы и весовые чаши - от Господа; от Него же все гири в суме.
12 Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
Мерзость для царей - дело беззаконное, потому что правдою утверждается престол.
13 Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
Приятны царю уста правдивые, и говорящего истину он любит.
14 Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
Царский гнев - вестник смерти; но мудрый человек умилостивит его.
15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
В светлом взоре царя - жизнь, и благоволение его - как облако с поздним дождем.
16 Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
Приобретение мудрости гораздо лучше золота, и приобретение разума предпочтительнее отборного серебра.
17 Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
Путь праведных - уклонение от зла: тот бережет душу свою, кто хранит путь свой.
18 Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
Погибели предшествует гордость, и падению - надменность.
19 По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
Лучше смиряться духом с кроткими, нежели разделять добычу с гордыми.
20 Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
Кто ведет дело разумно, тот найдет благо, и кто надеется на Господа, тот блажен.
21 Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
Мудрый сердцем прозовется благоразумным, и сладкая речь прибавит к учению.
22 Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
Разум для имеющих его - источник жизни, а ученость глупых - глупость.
23 Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.
Сердце мудрого делает язык его мудрым и умножает знание в устах его.
24 Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
Приятная речь - сотовый мед, сладка для души и целебна для костей.
25 Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
Есть пути, которые кажутся человеку прямыми, но конец их путь к смерти.
26 Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
Трудящийся трудится для себя, потому что понуждает его к тому рот его.
27 Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
Человек лукавый замышляет зло, и на устах его как бы огонь палящий.
28 Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
Человек коварный сеет раздор, и наушник разлучает друзей.
29 Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
Человек неблагонамеренный развращает ближнего своего и ведет его на путь недобрый;
30 Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
прищуривает глаза свои, чтобы придумать коварство; закусывая себе губы, совершает злодейство; он - печь злобы.
31 Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
Венец славы - седина, которая находится на пути правды.
32 Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
Долго-терпеливый лучше храброго, и владеющий собою лучше завоевателя города.
33 Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
В полу бросается жребий, но все решение его - от Господа.
