Притчи 16
1 Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
Karoorri garaa kan namaa ti; deebiin arrabaa garuu Waaqayyo biraa dhufa.
2 Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
Nama tokko karaan isaa hundi qulqulluu itti fakkaata; yaada namaa garuu Waaqayyotu madaala.
3 Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.
Waan hojjettu hunda Waaqayyotti kennadhu; karoorri kees siif milkaaʼa.
4 Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
Waaqayyo waan hunda kaayyoo ofii isaatiif hojjeta; hamoota iyyuu guyyaa badiisaatiif qopheessa.
5 Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
Namni of tuulu kam iyyuu fuula Waaqayyoo duratti balfamaa dha; dhugumaan inni utuu hin adabamin hin hafu.
6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
Namni jaalalaa fi amanamummaadhaan araara cubbuu argata; Waaqayyoon sodaachuudhaanis hammina irraa cita.
7 Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
Yoo karaan namaa Waaqayyoon gammachiise, inni akka diinonni isaas nagaan isa wajjin jiraatan ni godha.
8 По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
Galii guddaa jalʼinaan argatan mannaa waan xinnoo qajeelummaan argatan wayya.
9 Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
Namni garaa isaa keessatti karaa isaa karoorfata; Waaqayyo garuu tarkaanfii isaa illee ni murteessa.
10 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
Hidhiin mootii hooda dubbata; afaan isaa illee murtii hin jalʼisu.
11 Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
Madaallii fi safartuun qajeelaan kan Waaqayyoo ti; ulfinni korojoo keessa jiru hundinuu hojii isaa ti.
12 Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
Sababii teessoon qajeelummaadhaan jabaatee dhaabatuuf mootonni waan hamaa hojjechuu ni balfu.
13 Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
Mootonni afaan dhugaa dubbatutti ni gammadu; isaan nama dhugaa dubbatu ni jaallatu.
14 Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
Dheekkamsi mootii ergamaa duʼaa ti; namni ogeessi garuu ni qabbaneessa.
15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
Jireenyi ifa fuula mootii keessa jira; surraan isaa akkuma duumessa bokkaa arfaasaa ti.
16 Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
Ogummaa argachuun warqee caala; hubannaa argachuunis meetii caala!
17 Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
Daandiin nama tolaa hammina irraa fagoo dha; namni karaa isaa eegus jireenya isaa eeggata.
18 Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
Of tuuluun badiisaan dura, of bokoksuunis kufaatiin dura deema.
19 По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
Warra of tuulu wajjin boojuu qooddachuu mannaa, hafuuraan gad of qabanii warra cunqurfame wajjin jiraachuu wayya.
20 Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
Namni gorsa fudhatu kam iyyuu ni milkaaʼa; kan Waaqayyoon amanatus eebbifamaa dha.
21 Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
Namni garaadhaan ogeessa taʼe qalbeeffataa jedhama; dubbiin miʼaawu immoo gorsa dabala.
22 Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
Hubannaan nama isa qabuuf madda jireenyaa ti; gowwummaan garuu gowwootatti adabbii fida.
23 Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.
Garaan nama ogeessaa arraba isaa qajeelcha; afaan isaas gorsa dabala.
24 Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
Dubbiin nama gammachiisu dhaaba dammaa ti; inni lubbuutti ni miʼaawa; lafees ni fayyisa.
25 Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
Karaan qajeelaa namatti fakkaatu tokko jira; dhuma irratti garuu duʼatti nama geessa.
26 Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
Fedhiin hojjetaan tokko nyaataaf qabu hojiif isa kakaasa; beelaʼuun isaas ittuma cima.
27 Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
Namni faayidaa hin qabne hammina malata; haasaan isaas akkuma ibidda waa gubuu ti.
28 Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
Namni jalʼaan lola kakaasa; hamattuun immoo michoota walitti dhiʼaatan gargar baafti.
29 Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
Namni jeequmsaan deemu ollaa isaa gowwoomsee karaa jalʼaatti isa geessa.
30 Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
Namni ija qisu jalʼina karoorfata; kan hidhii ciniinnatu immoo hammina fida.
31 Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
Arriin gonfoo ulfinaa ti; innis karaa qajeelaadhaan argama.
32 Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
Goota waraanaa irra nama obsa qabu, nama magaalaa tokko boojiʼee fudhatu irra kan of qabu wayya.
33 Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
Ixaan gudeeda irratti buufama; murtoon isaa garuu guutumaan guutuutti Waaqayyo biraa dhufa.
