Притчи 16
1 Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
Hjartans rådleggjing høyrer menneskja til, men tunga fær svaret frå Herren.
2 Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
Kvar mann tykkjer at hans eigi ferd er rein, men det er Herren som prøver ånderne.
3 Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.
Legg verki dine på Herren, so skal tankarne dine få framgang.
4 Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
Herren hev gjort kvar ting til sitt endemål, ogso den ugudlege til uferdsdagen.
5 Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
Kvar ovmodig er ei gruv for Herren, du kann vera viss, han skal’kje verta urefst.
6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
Med kjærleik og truskap vert misgjerning sona ut, med otte for Herren flyr ein frå det vonde.
7 Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
Når Herren likar ferdi åt ein mann, so let han jamvel fiendarne halda fred med honom.
8 По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
Betre er lite med rettferd enn innkomor store med urett.
9 Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
Mannsens hjarta tenkjer ut sin veg, men Herren styrer hans stig.
10 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
Gudsord er på konungs lippor, i domen skal hans munn ei gjera mistak.
11 Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
Rett vegt og rette vegtskåler høyrer Herren til, hans verk er alle lodd i pungen.
12 Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
Ugudleg åtferd er ein styggedom for kongar, for truna stend trygt ved rettferd.
13 Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
Kongen likar rettferdige lippor, dei elskar den som segjer det som er rett.
14 Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
Konungs vreide er daude-bod, men ein vismann stiller vreiden.
15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
I ljos frå konungs åsyn er det liv, og hans godhug er som ei regnsky um våren.
16 Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
Å vinna visdom - kor mykje betre er det ei enn gull! Å vinna vit er meire verdt enn sylv.
17 Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
Den vegen dei ærlege gjeng, er å fly frå vondt, den som agtar på sin veg, han varar si sjæl.
18 Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
Fyre undergang gjeng ovmod, og stormod fyre fall.
19 По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
Betre er med armingar å vera audmjuk enn skifta herfang med ovmodige.
20 Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
Den som agtar på ordet, skal finna lukka, den som lit på Herren - sæl er han!
21 Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
Den vise i hjarta vert kalla vitug, og søtleik på lipporne aukar lærdom.
22 Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
Klokskap er livsens kjelda for deim som eig han, men fåvit er refsing for fåvise folk.
23 Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.
Vismanns hjarta gjer munnen hans vitug og aukar læra på lipporne hans.
24 Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
Milde ord er honningdropar, søte for sjæli og lækjedom for beini.
25 Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
Mang ein veg tykkjer folk er rett, men enden på honom er vegar til dauden.
26 Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
Vinne-kars hunger onnar for honom, for hans eigen munn driv på.
27 Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
Ein låk mann grev ei ulukke-grav, og det logar som eld på lipporne hans.
28 Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
Ein ranglyndt mann yppar trætta, og den som ber drøs, skil ven frå ven.
29 Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
Ein valdsmann lokkar næsten sin, og leider han inn på ein veg som ei er god.
30 Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
Den som let augo att, vil tenkja range tankar, den som knip lipporne i hop, set vondt i verk.
31 Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
Grå hår er fager krans! Han er å vinna på rettferds veg.
32 Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
Ein tolug mann er betre enn ei kjempa, og den som styrer hugen sin, stend yver den som tek ein by.
33 Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
Dei kastar terningen i fanget, men all hans avgjerd kjem frå Herren.
