Притчи 16
1 Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
A ondatio ty fisafirin-arofo, fe a Iehovà ty famaleam-pameleke.
2 Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
Malio am-pihaino’ ondaty ze hene sata’e, fa mpandanja arofo t’Iehovà.
3 Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.
Apoho am’ Iehovà o fitoloña’oo, le hijadoñe o safiri’oo.
4 Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
Kila tsinene’ Iehovà ho ami’ty fanoa’e, ndra o lo-tserekeo ho an-tsan-kòheke.
5 Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
Fonga tiva am’ Iehovà o mpibohabohao, tsy kalafo t’ie tsy ho po-lafa.
6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
Mampijebañe fiolañe ty fiferenaiñañe naho ty hatò, Fisitahañe ami’ty raty ty fañeveñañe am’ Iehovà.
7 Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
Ie no’ Iehovà ty sata’ ondaty, le hampanintsiñe’e o rafelahi’eo.
8 По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
Hàmake ty kedekede an-kavañonañe, ta ty tambe bey tsy an-kahiti’e.
9 Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
Misafiry ty lala’e ty tro’ ondaty, fe tehafe’ Iehovà o lia’eo.
10 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
Fañentoan’ Añahare ty am-pivimbi’ i mpanjakay; tsy hiota ty falie’e te mizaka.
11 Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
A Iehovà o vatom-pandanja naho balantsio; hene sata’e o vato an-koroñeo.
12 Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
Tiva amo mpanjakao ty mpanao raty, fa norizañe an-kahiti’e i fiambesa’ey.
13 Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
Mahafale o mpanjakao ty fivimby mahity, vaho isohe’e ty misaontsy an-kavantañañe.
14 Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
Mpisangitrike fikoromahañe ty haviñeram-panjaka, fe hampanintsiñe aze t’indaty mahihitse.
15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
Haveloñe ty filoeloean-daharam-panjaka, naho hoe rahoñe minday oran-dohataoñe ty fañisoha’e.
16 Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
Soa hatò ty ahazoan-kihitse ta ty volamena! naho ty hijobon-kilala te ami’ty volafoty.
17 Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
Ty ihankaña’e haratiañe ro lala’ o vantañeo, vaho mahavontitits’ aiñe ty mahambeñe i lia’ey.
18 Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
Miaolo ty firotsahañe ty firengevohañe, vaho iaoloa’ ty troke miebotsebotse ty fihotrahañe.
19 По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
Hàmake te mpiamo rarake an-troke mirekeo, ta te mitraok’ amo mifanjara o kinopake am-pibohabohañeo.
20 Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
Hene hanjo hasoa ze mañaoñe i tsaray, haha ty miato am’ Iehovà.
21 Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
Atao mahatsikarake ty mahihitse añ’arofo; mahafañosike fañòhañe ty saontsy malea.
22 Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
Ranon-kavelo migoangoañe ty hilala amy ze manañ’aze; fe hagegeañe ty fandafàñe i dagola.
23 Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.
Mañòke ty falie’ i mahihitsey ty tro’e, vaho tompea’e fañòhañe o fivimbi’eo.
24 Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
Hoe papy tantele ty saontsy mampanintsy, mamy añ’arofo naho mampijangan-taolañe.
25 Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
Eo ty lalañe atao’ t’indaty ho vantañe, fe fikoromahañe ty figadoña’e.
26 Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
Mifanehake ho aze ty fiai’ ondaty, vaho azim-palie’e.
27 Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
Mikabo-draha t’i Beliale1, afo misolebotse ty am-pivimbi’e ao.
28 Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
Mampiboele hotakotake t’indaty mengoke, mampifanarake mpiatehena ty bisibisike.
29 Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
Risihe’ t’indaty piaroteñe ty rañe’e, vaho kozozote’e mb’an-dalan-tsy soa.
30 Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
Mikinia raha mengoke ty mpipie maso, vaho mampifetsake haratiañe ty mpimontso.
31 Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
Sabakan-engeñe ty maroi-foty; oniñe an-dalan-kavañonañe eo.
32 Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
Lombolombo ty fanalolahy ty malaon-kaviñerañe, vaho ambone’ ty mpitavañe rova ty mahafeleke ty tro’e.
33 Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
Tora-tsato-piso am-pe, Iehovà avao ro Mpanampake.
