Притчи 16
1 Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
Cilvēks sirdī gan apņemas, bet no Tā Kunga nāk, ko mēle runā.
2 Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
Cilvēka ceļi visi ikkatram savās acīs šķīsti; bet Tas Kungs pārbauda sirdi.
3 Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.
Pavēli savus darbus Tam Kungam, tad tavi nodomi pareizi izdosies.
4 Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
Tas Kungs visu ir darījis pēc savas ziņas, arī bezdievīgo uz ļauno dienu.
5 Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
Ikviens, kam lepna sirds, Tam Kungam ir negantība, tiešām tiesa, tas nesodīts nepaliks.
6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
Caur žēlastību un ticību noziegumi top salīdzināti, un caur Tā Kunga bijāšanu cilvēks izsargās no ļauna.
7 Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
Kad cilvēka ceļi Tam Kungam patīk, tad tas pat viņa ienaidniekus ar to salīdzina.
8 По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
Labāk ir mazumiņš ar taisnību, nekā liels ienākums ar netaisnību.
9 Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
Cilvēka sirds nodomā savu ceļu, bet Tas Kungs pašķir viņa gājumu.
10 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
Dieva padoms ir uz ķēniņa lūpām; viņa mutei neviļās tiesā.
11 Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
Taisni svari un svara kausi ir no Tā Kunga, un visi svara akmeņi maisā viņa darbs.
12 Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
Bezdievību darīt ķēniņiem ir negantība; jo caur taisnību goda krēsls top stiprināts.
13 Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
Taisnas lūpas ķēniņiem labi patīk; un kas patiesību runā, to tie mīļo.
14 Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
Ķēniņa dusmas ir nāves vēsts, bet gudrs vīrs tās remdē.
15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
Ķēniņa vaiga spīdumā ir dzīvība, un viņa laipnība kā vēlais lietus.
16 Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
Gudrību iemantot, cik daudz labāki tas ir pār zeltu, un saprašanā ņemties sver vairāk nekā sudrabs.
17 Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
Taisna ceļš ir izsargāties no ļauna, kas savu ceļu sargā, tas pasargā savu dvēseli.
18 Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
Lepojies un tu iesi postā; lielies un tu kritīsi
19 По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
Labāki ir pazemīgam būt ar pazemīgiem, nekā laupījumu dalīt ar lepniem.
20 Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
Kas gudrs visās lietās, atrod labumu; un svētīgs, kas uz To Kungu paļaujas.
21 Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
Kam samanīga sirds, to sauc par gudru, un mīlīgas lūpas vairo atzīšanu.
22 Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
Saprašana ir dzīvs avots tam, kam tā ir; bet ģeķu pamācīšana paliek ģeķība.
23 Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.
Gudra sirds māca savu muti un vairo uz savām lūpām atzīšanu.
24 Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
Laipnīga valoda ir tīrs medus, dvēselei salda un kauliem zāles, kas dziedina.
25 Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
Dažs ceļš liekās iesākumā labs, bet savā galā ved nāvē.
26 Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
Kas (citu) apgrūtina, apgrūtina sev pašu; jo tāds savu muti atdara pret sev pašu.
27 Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
Nelietis saceļ nelaimi, un uz viņa lūpām ir kā degots uguns.
28 Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
Netikls cilvēks ceļ ķildas, un lišķis sarīdina radus.
29 Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
Kas savu tuvāko kārdina un viņu noved uz nelabu ceļu, tas padara varas darbu.
30 Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
Kas ar acīm met, tas nodomā blēņas; kas lūpas sakož, tas gatavs uz ļaunu;
31 Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
Sirmi mati ir goda kronis; uz taisnības ceļa to atrod.
32 Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
Lēnprātīgais ir labāks nekā stiprais; un kas sevi pašu valda, labāks nekā, kas pilsētu ieņem.
33 Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
Meslus met klēpī, bet Tas Kungs ir tas nolēmējs.
