Притчи 16
1 Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
hominis est animum praeparare et Dei gubernare linguam
2 Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
omnes viae hominum patent oculis eius spirituum ponderator est Dominus
3 Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.
revela Domino opera tua et dirigentur cogitationes tuae
4 Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
universa propter semet ipsum operatus est Dominus impium quoque ad diem malum
5 Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
abominatio Domini omnis arrogans etiam si manus ad manum fuerit non erit innocens
6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
misericordia et veritate redimitur iniquitas et in timore Domini declinatur a malo
7 Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
cum placuerint Domino viae hominis inimicos quoque eius convertet ad pacem
8 По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
melius est parum cum iustitia quam multi fructus cum iniquitate
9 Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
cor hominis disponet viam suam sed Domini est dirigere gressus eius
10 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
divinatio in labiis regis in iudicio non errabit os eius
11 Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
pondus et statera iudicia Domini sunt et opera eius omnes lapides sacculi
12 Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
abominabiles regi qui agunt impie quoniam iustitia firmatur solium
13 Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
voluntas regum labia iusta qui recta loquitur diligetur
14 Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
indignatio regis nuntii mortis et vir sapiens placabit eam
15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
in hilaritate vultus regis vita et clementia eius quasi imber serotinus
16 Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
posside sapientiam quia auro melior est et adquire prudentiam quia pretiosior est argento
17 Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
semita iustorum declinat mala custos animae suae servat viam suam
18 Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
contritionem praecedit superbia et ante ruinam exaltatur spiritus
19 По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
melius est humiliari cum mitibus quam dividere spolia cum superbis
20 Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
eruditus in verbo repperiet bona et qui in Domino sperat beatus est
21 Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
qui sapiens corde est appellabitur prudens et qui dulcis eloquio maiora percipiet
22 Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
fons vitae eruditio possidentis doctrina stultorum fatuitas
23 Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.
cor sapientis erudiet os eius et labiis illius addet gratiam
24 Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
favus mellis verba conposita dulcedo animae et sanitas ossuum
25 Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
est via quae videtur homini recta et novissimum eius ducit ad mortem
26 Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
anima laborantis laborat sibi quia conpulit eum os suum
27 Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
vir impius fodit malum et in labiis eius ignis ardescit
28 Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
homo perversus suscitat lites et verbosus separat principes
29 Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
vir iniquus lactat amicum suum et ducit eum per viam non bonam
30 Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
qui adtonitis oculis cogitat prava mordens labia sua perficit malum
31 Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
corona dignitatis senectus in viis iustitiae repperietur
32 Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
melior est patiens viro forte et qui dominatur animo suo expugnatore urbium
33 Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
sortes mittuntur in sinu sed a Domino temperantur
