Притчи 16
1 Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
[Hominis est animam præparare, et Domini gubernare linguam.
2 Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
Omnes viæ hominis patent oculis ejus; spirituum ponderator est Dominus.
3 Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.
Revela Domino opera tua, et dirigentur cogitationes tuæ.
4 Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
Universa propter semetipsum operatus est Dominus; impium quoque ad diem malum.
5 Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
Abominatio Domini est omnis arrogans; etiamsi manus ad manum fuerit, non est innocens. Initium viæ bonæ facere justitiam; accepta est autem apud Deum magis quam immolare hostias.
6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
Misericordia et veritate redimitur iniquitas, et in timore Domini declinatur a malo.
7 Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
Cum placuerint Domino viæ hominis, inimicos quoque ejus convertet ad pacem.
8 По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
Melius est parum cum justitia quam multi fructus cum iniquitate.
9 Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
Cor hominis disponit viam suam, sed Domini est dirigere gressus ejus.]
10 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
[Divinatio in labiis regis; in judicio non errabit os ejus.
11 Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
Pondus et statera judicia Domini sunt, et opera ejus omnes lapides sacculi.
12 Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
Abominabiles regi qui agunt impie, quoniam justitia firmatur solium.
13 Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
Voluntas regum labia justa; qui recta loquitur diligetur.
14 Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
Indignatio regis nuntii mortis, et vir sapiens placabit eam.
15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
In hilaritate vultus regis vita, et clementia ejus quasi imber serotinus.]
16 Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
[Posside sapientiam, quia auro melior est, et acquire prudentiam, quia pretiosior est argento.
17 Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
Semita justorum declinat mala; custos animæ suæ servat viam suam.
18 Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
Contritionem præcedit superbia, et ante ruinam exaltatur spiritus.
19 По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
Melius est humiliari cum mitibus quam dividere spolia cum superbis.
20 Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
Eruditus in verbo reperiet bona, et qui sperat in Domino beatus est.
21 Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
Qui sapiens est corde appellabitur prudens, et qui dulcis eloquio majora percipiet.
22 Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
Fons vitæ eruditio possidentis; doctrina stultorum fatuitas.]
23 Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.
[Cor sapientis erudiet os ejus, et labiis ejus addet gratiam.
24 Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
Favus mellis composita verba; dulcedo animæ sanitas ossium.
25 Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
Est via quæ videtur homini recta, et novissima ejus ducunt ad mortem.
26 Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
Anima laborantis laborat sibi, quia compulit eum os suum.
27 Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
Vir impius fodit malum, et in labiis ejus ignis ardescit.
28 Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
Homo perversus suscitat lites, et verbosus separat principes.
29 Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
Vir iniquus lactat amicum suum, et ducit eum per viam non bonam.
30 Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
Qui attonitis oculis cogitat prava, mordens labia sua perficit malum.
31 Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
Corona dignitatis senectus, quæ in viis justitiæ reperietur.
32 Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
Melior est patiens viro forti, et qui dominatur animo suo expugnatore urbium.
33 Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
Sortes mittuntur in sinum, sed a Domino temperantur.]
