Притчи 16

1 Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.

Vahe'mota e'ina hu'za hugahune huta antahintahia retro hugahunanagi, Ra Anumzamoke ana antahintahima retro'ma hanuntera, huvagare kea huntegahie.

2 Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.

Tagrama mika zama hu'nazamo'a knare hune huta tagesa antahigahunanagi, nanknahu tagutagesareti ana mika'zana nehune Ra Anumzamoke refako hugahie.

3 Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.

Mika'zama huku'ma hanana zana Ra Anumzamofo azampi antegeno, ana mika zama huku'ma antahintahima retro'ma hanana zamo'a, nena'a fore hugahie.

4 Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.

Ra Anumzamo'a agafa'a me'negeno maka'zana trohu'ne. Hagi zamahe fananema hania kefo zamavu'zmava'ma nehaza vahe'enena, tro huzmante'ne.

5 Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.

Ra Anumzamo'a zamavufga ra nehaza vahekura, avesra huzmanteno agotenezmante. Hagi zamavufara hanaza vahe'mo'za, knazampi manigahaze.

6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.

Tamage huta Ra Anumzamofo avesinteta mani fatgo huta manisunkeno'a, Ra Anumzamo'a kumitia eritregahie. Ra Anumzamofonku'ma kore hunteta Agri agorga manisunazamo, kefo zampintira tazeri amane hugahie.

7 Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.

Ra Anumzamo'ma musema nehia kante'ma tavutva'ma hanunkeno'a, ha' vahetimo'zanena zamarimpa fru hurantegahaze.

8 По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,

Fatgo mani'zane mani'nenka osi'a fenoma ante'snamo'a, havi kampinti rama'a fenoma antesana zana agatere'ne.

9 Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.

Ana hugahune huta antahintahia retro hugahunanagi, Ra Anumzamo Agrake maka'zama hanuna kana erinte fatgo hugahie.

10 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.

Kini vahe'mo'za Anumzamo'ma e'ina hihoma huno zamia antahi'zanteti kea nehaze. Hagi vahe'ma refakoma hanu'za, fatgo hu'za vahera refako hiho.

11 Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.

Fatgoma huno maka'zama refko hu'zana, Ra Anumzamofontegati ne-e. Hagi fatgoma huno maka'zama kna'amo'ma hu'nea avamente'ma refkoma huzanku ave'nesie.

12 Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.

Kini vahe'mofona kefo avu'ava zankura agoteno, avesra nehie. Na'ankure kini tra'ma me'neana, fatgo avu'avamofo agofetu me'ne.

13 Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.

Kini vahe'mo'za fatgo vahe'mofo kegu musena nehu'za, tamage keagama nehia vaheku zamavesinezamantaze.

14 Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.

Kini ne'mofo rimpa aka'zamo'a frigahane naneke me'ne. Hianagi knare antahi'zane ne'mo'a, kini ne'mofona rimpa azeri fru hugahie.

15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.

Kini ne'mofo avugosamo'ma kiza avu'ava'ma haniana, kasimu erinka manigahane huno nehie. Ana avu'avamo'a, mona hampomo ko runo eramigeno, ne'zamo afureankna nehie.

16 Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.

Knare antahi'zama eri'zamo'a golia agateregeno, ama' antahi'zama avesinteno eri'zamo'a, silva agatere'neankino hentofaza hu'ne.

17 Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.

Fatgo vahe'mofo kamo'a, ranka me'nege'za, kefo avu'ava zamofona azeri agateregahaze. Iza'o kva hu'neno ana kama avaririmo'a, agra'a agu'nevazie.

18 Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.

Kavufga ra huzamo'a, kazeri haviza hugahie. Kagra kavufga husgama hu'zamo'a, kazeri tanafa kofa hugahie.

19 По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.

Akoheno anteramino amunte omane vahe'enema mani'zamo'a, avufga ra hu vahemo ha'pinti feno eri'neaza refko hu'zana agatere'ne.

20 Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.

Iza'o avumro antesaza kema avaririsimo'a, hakare'zama hanifina knare hugahie. Ra Anumzamofonte'ma amentintima hanimofona, asomu huntegahie.

21 Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.

Antahi ama'ma haza vaheku, ama' antahi'zane vahere hu'za hugahaze. Knare kema hania nanekemo, vahe'mofona avare agrarega atregahie.

22 Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.

Ama' antahintahima eri'naza vahe'mofontera ana ama' antahi'zamo'a asimu ami kampu'i tinkna hu'ne. Hianagi neginagi avu'ava zamo'a, neginagi avu'ava'ma nehaza vahetera, nona'a knaza nezamie.

23 Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.

Ama' antahi'zane ne'mofo agu'amo azeri ante fatgo higeno, mago'ane vahe'ma agu'ama azeri rukrahe hu kea agipintira atineramie.

24 Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.

So'e kema hu'zamo'a tumemofo rima'agna hu'neankino, vahe'mofo agu'amemofontera haga higeno, zaferinamofona azeri so'e nehie.

25 Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,

Mago'a vahe'mo'za knare kante nevune nahazanagi, anama nevaza kamofo atuparega fri'za me'ne.

26 Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.

Eri'zama e'neri'za vahe'mo'za antahi'naze, eri'zama zamu'nasisi hu'za e'orisanu'za ne'zana onegahazanki'za zamagamate'zamo hige'za, eri'zana e'nerize.

27 Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.

Kefo vahe'mo'za kefozama eri fore huzanku nehakraze. Ke'zmimo'a afe tevemo te'osa hiankna huno, vahe'mokizmia zamazeri haviza nehie.

28 Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.

Akrehe akrehe zamageru'ene vahe'mo'za, vahe'mokizmi amu'nompina kea erintage'za ha' fra nehaze. Vahe'mofo amefi agenke'ma huzamo knare arone'a, azeri netane.

29 Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;

Haframahu ne'mo'a, tava'oma'are'ma nemanimofona revatga huno avreno havi kante nevie.

30 Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.

Iza'o avuma mago ne' resuki nemimo'a, akrehe akrehe avu'avaza nehie. Hagi iza'o agi'ma haninkofisigenka, hazenke avu'ava nehie hunka antahigahane.

31 Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.

Fatgo avu'ava zama hu'zama nevaza vahe'mokizmia tu zamazokamo'a, kini fetori anunte antanintea kna nehige'za, ra agi nezamize.

32 Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.

Ame huno arimpa'gnama osu vahe'mo'a himamu vahera agateregeno, iza'o rimpa he'zama azerirava nehimo'a, tusi'a kuma'ma ha'ma huno eri'nemofona agatenere.

33 Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.

Mago'azama hunakura satu zokago renka antahiama hugahue hnananagi Ra Anumzamoke hu izora hutenkeno, anazamo'a eforera hugahie.