Притчи 16
1 Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
All’uomo, i disegni del cuore; ma la risposta della lingua vien dall’Eterno.
2 Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
Tutte le vie dell’uomo a lui sembran pure, ma l’Eterno pesa gli spiriti.
3 Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.
Rimetti le cose tue nell’Eterno, e i tuoi disegni avran buona riuscita.
4 Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
L’Eterno ha fatto ogni cosa per uno scopo; anche l’empio, per il dì della sventura.
5 Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
Chi è altero d’animo è in abominio all’Eterno; certo è che non rimarrà impunito.
6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
Con la bontà e con la fedeltà l’iniquità si espia, e col timor dell’Eterno si evita il male.
7 Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
Quando l’Eterno gradisce le vie d’un uomo, riconcilia con lui anche i nemici.
8 По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
Meglio poco con giustizia, che grandi entrate senza equità.
9 Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
Il cuor dell’uomo medita la sua via, ma l’Eterno dirige i suoi passi.
10 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
Sulle labbra del re sta una sentenza divina; quando pronunzia il giudizio la sua bocca non erra.
11 Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
La stadera e le bilance giuste appartengono all’Eterno, tutti i pesi del sacchetto son opera sua.
12 Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
I re hanno orrore di fare il male, perché il trono è reso stabile con la giustizia.
13 Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
Le labbra giuste sono gradite ai re; essi amano chi parla rettamente.
14 Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
Ira del re vuol dire messaggeri di morte, ma l’uomo savio la placherà.
15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
La serenità del volto del re dà la vita, e il suo favore è come nube di pioggia primaverile.
16 Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
L’acquisto della sapienza oh quanto è migliore di quello dell’oro, e l’acquisto dell’intelligenza preferibile a quel dell’argento!
17 Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
La strada maestra dell’uomo retto è evitare il male; chi bada alla sua via preserva l’anima sua.
18 Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
La superbia precede la rovina, e l’alterezza dello spirito precede la caduta.
19 По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
Meglio esser umile di spirito coi miseri, che spartir la preda coi superbi.
20 Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
Chi presta attenzione alla Parola se ne troverà bene, e beato colui che confida nell’Eterno!
21 Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
Il savio di cuore è chiamato intelligente, e la dolcezza delle labbra aumenta il sapere.
22 Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
Il senno, per chi lo possiede, è fonte di vita, ma la stoltezza è il castigo degli stolti.
23 Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.
Il cuore del savio gli rende assennata la bocca, e aumenta il sapere sulle sue labbra.
24 Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
Le parole soavi sono un favo di miele: dolcezza all’anima, salute al corpo.
25 Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
V’è tal via che all’uomo par diritta, ma finisce col menare alla morte.
26 Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
La fame del lavoratore lavora per lui, perché la sua bocca lo stimola.
27 Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
L’uomo cattivo va scavando ad altri del male, sulle sue labbra c’è come un fuoco divorante.
28 Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
L’uomo perverso semina contese, e il maldicente disunisce gli amici migliori.
29 Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
L’uomo violento trascina il compagno, e lo mena per una via non buona.
30 Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
Chi chiude gli occhi per macchinar cose perverse, chi si morde le labbra, ha già compiuto il male.
31 Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
I capelli bianchi sono una corona d’onore; la si trova sulla via della giustizia.
32 Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
Chi è lento all’ira val più del prode guerriero; chi padroneggia sé stesso val più di chi espugna città.
33 Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
Si gettan le sorti nel grembo, ma ogni decisione vien dall’Eterno.
