Притчи 16
1 Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
Plan kè a sòti nan lòm; men repons a lang lan sòti nan SENYÈ a.
2 Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
Tout chemen a yon nonm pwòp nan zye pa li; men SENYÈ a peze sa k nan kè l.
3 Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.
Konsakre tout zèv ou yo a SENYÈ a, e plan ou yo va etabli.
4 Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
SENYÈ a te fè tout bagay pou pwòp sèvis li; menm mechan yo pou jou jijman an.
5 Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
Tout sila ki gen kè ògèy, abominab a SENYÈ a; anverite, li p ap chape anba pinisyon.
6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
Pa lanmou dous avèk verite, inikite lave; e pa lakrent SENYÈ a moun chape anba mal.
7 Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
Lè chemen a yon nonm fè SENYÈ a kontan, l ap fè menm lènmi li yo vin anpè avè l.
8 По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
Pi bon se piti ak ladwati pase gwo kòb k ap antre avèk enjistis.
9 Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
Panse a lòm fè plan pou wout li; men SENYÈ a dirije pa li yo.
10 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
Se desizyon diven ki nan lèv a wa a; bouch li pa dwe fè erè nan jijman.
11 Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
Yon balans ki jis apatyen a Bondye; li veye sou tout pwa nan sak yo.
12 Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
Se abominab pou wa yo komèt zak mechan, paske yon twòn etabli sou ladwati.
13 Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
Lèv ki dwat se plezi a wa yo; e sila ki pale dwat, vin renmen.
14 Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
Kòlè a yon wa se tankou mesaje lanmò; men yon nonm saj va kalme li.
15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
Nan vizaj a yon wa briye lavi; e favè li se tankou yon nwaj avèk lapli prentan.
16 Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
A la bon li pi bon pou resevwa sajès pase lò! Pito nou jwenn bon konprann pase ajan.
17 Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
Gran chemen a moun dwat la se pou kite mal; sila ki veye chemen li an prezève lavi li.
18 Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
Ògèy ale devan destriksyon e yon lespri ògèy devan moun kap tonbe.
19 По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
Li pi bon pou rete enb nan lespri avèk sila ki ba yo, pase divize piyaj ak moun ògeye yo.
20 Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
Sila ki bay atansyon a pawòl la va jwenn sa ki bon; beni se sila ki mete konfyans li nan SENYÈ a.
21 Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
Moun saj nan kè va rekonèt kon moun bon konprann; e dousè nan pale va ogmante kapasite konvenk moun.
22 Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
Bon konprann se yon fontèn dlo lavi pou sila ki genyen l; men pou disipline moun ensanse yo se foli.
23 Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.
Kè moun saj la enstwi bouch li; li ogmante pouvwa l pou konvenk moun ak lèv li.
24 Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
Pawòl agreyab se yon nich gato siwo myèl; dous pou nanm nan, ak gerizon pou zo.
25 Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
Gen wout ki parèt bon a yon nonm; men fen li se lanmò.
26 Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
Apeti a yon ouvriye fè byen pou li; paske se grangou ki ankouraje l.
27 Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
Yon sanzave fòmante mechanste; pawòl li yo brile tankou dife wouj.
28 Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
Yon nonm pèvès gaye konfli, e yon nonm k ap bay kout lang ap separe bon zanmi yo.
29 Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
Yon nonm vyolan ap tante vwazen li pou l mennen li nan move chemen.
30 Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
Sila kap bay je dou, fè l pou l kab mennen bagay pèvès; sila ki fèmen sere lèv li, fè mal la rive.
31 Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
Yon tèt blanch se yon kouwòn laglwa; li jwenn nan chemen ladwati a.
32 Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
Sila ki lan nan kòlè a pi bon pase pwisan yo; e sila ki gouvène lespri li a pi bon pase sila kap kaptire yon gran vil.
33 Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
Tiraj osò fèt nan fon wòb; men tout desizyon ki sòti, sòti nan SENYÈ a.
