Притчи 16
1 Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
Amegbetɔ tɔe nye dzi ƒe nuɖoɖowo, ke nyaŋuɖoɖo na aɖe tsoa Yehowa gbɔ.
2 Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
Fɔɖiɖi menɔa ame ŋutɔ ƒe mɔwo ŋu le eya ŋutɔ ƒe ŋkume o, ke Yehowa daa susuwo kpɔ.
3 Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.
Tsɔ nu sia nu si nèwɔna la de Yehowa ƒe asi me, ekema wò ɖoɖowo adze edzi na wò.
4 Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
Yehowa wɔ nu sia nu le eƒe ŋudɔwɔnu ta, eɖo ame vɔ̃ɖi la gɔ̃ hã ɖi hena dzɔgbevɔ̃eŋkeke la.
5 Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
Dadalawo katã nye ŋunyɔnu na Yehowa. Maka ɖe edzi na wò be, womagbe tohehe na wo o.
6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
Woɖea nu vɔ̃ ɖa to lɔlɔ̃ kple nuteƒewɔwɔ me eye ame ƒoa asa na nu vɔ̃ɖi to Yehowavɔvɔ̃ me.
7 Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
Ne ame aɖe ƒe mɔwo nyo Yehowa ŋu la, enana eƒe futɔwo gɔ̃ hã nɔa anyi kplii le ŋutifafa me.
8 По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
Nu sue si ŋu dzɔdzɔenyenye kpe ɖo la nyo wu nu geɖe si ŋu madzɔmadzɔ kpe ɖo.
9 Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
Ame wɔa ɖoɖo ɖe ale si wòazɔe ŋu le eƒe dzi me, gake Yehowae fiaa ale si wòaɖe afɔe.
10 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
Fia ƒe nuyiwo ƒoa nu abe nya gblɔm wòle ɖi ene eya ta eƒe nu megatso afia gbegblẽ o.
11 Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
Nudakpe kple nudanu vavãwo tso Yehowa gbɔ eye nenema ke nudakpe siwo katã le akplo me hã nye eƒe nuwɔwɔ.
12 Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
Nu tovo wɔwɔ nye ŋunyɔnu na fiawo elabena woɖoa fiazikpui anyi ɖe dzɔdzɔenyenye dzi.
13 Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
Nuyi siwo dzi alakpa mele o la, doa dzidzɔ na fiawo, wodea asixɔxɔ ame si toa nyateƒe la ŋu.
14 Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
Fia ƒe dziku nye ku ƒe dɔla, ke nunyala alé avui.
15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
Ne fia ɖo mo kɔkɔe la, egɔmee nye agbe eye eƒe amenuveve le abe tsiɖoɖo le adame ene.
16 Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
Aleke nunyaxɔxɔ mehenyo wu sikae o, eye gɔmesesetiatia mehenyo wu klosaloe o!
17 Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
Ame dzɔdzɔewo ƒe mɔtata ƒoa asa na nu vɔ̃ɖi eye ame si dzɔa eƒe mɔ ŋu la dzɔa eƒe agbe ŋuti.
18 Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
Dada doa ŋgɔ na gbegblẽ eye ɖokuidodoɖedzi doa ŋgɔ na anyidzedze.
19 По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
Enyo be woabɔbɔ ame ɖokui ɖe anyi le hiãtɔwo dome wu be woama afunyinuwo kple dadalawo.
20 Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
Nu dzea edzi na ame si ɖoa to nufiame eye woayra ame si tsɔ eƒe mɔkpɔkpɔ da ɖe Yehowa dzi.
21 Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
Woyɔa ame siwo nunya le woƒe dzi me la be sidzelawo, eye nya vivi doa nufiame ɖe ŋgɔ.
22 Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
Gɔmesese nye agbetsidzidzi na ame siwo ke ɖe eŋuti, ke bometsitsi hea tohehe vɛ na bometsilawo.
23 Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.
Nunyala ƒe dzi dzɔa eƒe nu ŋuti eye eƒe nuyiwo doa nufiame ɖe ŋgɔ.
24 Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
Nya nyuiwo nye anyitsito, enana luʋɔ sea vivi, eye wòhea dɔyɔyɔ vɛ na ƒuwo.
25 Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
Mɔ aɖe li si le dzɔdzɔe le ame ƒe ŋkume, ke le nuwuwua la, ekplɔa ame yia ku mee.
26 Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
Agbatedɔwɔla ƒe nudzodzro wɔa dɔ nɛ, dɔwuame doa ŋusẽe be wòayi edzi.
27 Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
Yakame le nu vɔ̃ɖi ɖom eye eƒe nuƒoƒo le abe dzo si le bibim sesĩe la ene.
28 Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
Ame vɔ̃ɖi dea dzre aƒe eye amenyagblɔla maa xɔlɔ̃ veviwo dome.
29 Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
Ame dzeaglã blea eƒe aƒelika nu, eye wòkplɔnɛ toa mɔ gɔglɔ̃ dzi.
30 Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
Ame si le ŋku trom la le nu vɔ̃ɖi aɖe ɖom, eye ame si mia eƒe nu ɖe nu dzi la awɔ vɔ̃ godoo.
31 Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
Ta si ƒo wɔ la nye atsyɔ̃fiakuku, agbe dzɔdzɔe nɔnɔe henɛ vɛ.
32 Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
Enyo be nànye ŋutsu dzigbɔɖitɔ wu kalẽtɔ, ame si ɖu eƒe dziku dzi la nyo wu ame si xɔ du.
33 Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
Wolɔa hotsui ɖe akɔ hetsɔna kaa nui, ke nyametsotso ɖe sia ɖe tso Yehowa gbɔ.
