Притчи 16
1 Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
The preparations of the heart in man, and the answer of the tongue, [are] from the LORD.
2 Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
All the ways of a man [are] clean in his own eyes; but the LORD weigheth the spirits.
3 Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.
Commit thy works to the LORD, and thy thoughts shall be established.
4 Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
The LORD hath made all [things] for himself: yes, even the wicked for the day of evil.
5 Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
Every one [that is] proud in heart [is] an abomination to the LORD: [though] hand [join] in hand, he shall not be unpunished.
6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
By mercy and truth iniquity is purged: and by the fear of the LORD [men] depart from evil.
7 Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
When a man's ways please the LORD, he maketh even his enemies to be at peace with him.
8 По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
Better [is] a little with righteousness, than great revenues without right.
9 Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
A man's heart deviseth his way: but the LORD directeth his steps.
10 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
A divine sentence [is] in the lips of the king: his mouth transgresseth not in judgment.
11 Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
A just weight and balance [are] the LORD'S: all the weights of the bag [are] his work.
12 Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
[It is] an abomination to kings to commit wickedness: for the throne is established by righteousness.
13 Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
Righteous lips [are] the delight of kings; and they love him that speaketh right.
14 Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
The wrath of a king [is as] messengers of death: but a wise man will pacify it.
15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
In the light of a king's countenance [is] life; and his favor [is] as a cloud of the latter rain.
16 Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
How much better [is it] to get wisdom than gold? and to get understanding rather to be chosen than silver?
17 Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
The highway of the upright [is] to depart from evil: he that keepeth his way preserveth his soul.
18 Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
Pride [goeth] before destruction, and a haughty spirit before a fall.
19 По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
Better [it is to be] of a humble spirit with the lowly, than to divide the spoil with the proud.
20 Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
He that handleth a matter wisely shall find good: and whoever trusteth in the LORD, happy [is] he.
21 Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
The wise in heart shall be called prudent: and the sweetness of the lips increaseth learning.
22 Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
Understanding [is] a well-spring of life to him that hath it: but the instruction of fools [is] folly.
23 Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.
The heart of the wise teacheth his mouth, and addeth learning to his lips.
24 Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
Pleasant words [are as] a honey-comb, sweet to the soul, and health to the bones.
25 Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
There is a way that seemeth right to a man, but the end of it [is] the ways of death.
26 Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
He that laboreth laboreth for himself; for his mouth craveth it of him.
27 Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
An ungodly man diggeth up evil: and in his lips [there is] as a burning fire.
28 Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
A froward man soweth strife: and a whisperer separateth chief friends.
29 Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
A violent man enticeth his neighbor, and leadeth him into the way [that is] not good.
30 Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
He shutteth his eyes to devise froward things: moving his lips he bringeth evil to pass.
31 Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
The hoary head [is] a crown of glory, [if] it is found in the way of righteousness.
32 Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
[He that is] slow to anger [is] better than the mighty; and he that ruleth his spirit, than he that taketh a city.
33 Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
The lot is cast into the lap: but the whole disposing of it [is] from the LORD.
