Притчи 16
1 Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
The preparations of the heart belong to man: but the answer of the tongue is from the LORD.
2 Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
All the ways of a man are clean in his own eyes: but the LORD weigheth the spirits.
3 Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.
Commit thy works unto the LORD, and thy thoughts shall be established.
4 Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
The LORD hath made every thing for its own end: yea, even the wicked for the day of evil.
5 Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
Every one that is proud in heart is an abomination to the LORD: [though] hand [join] in hand, he shall not be unpunished.
6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
By mercy and truth iniquity is purged: and by the fear of the LORD men depart from evil.
7 Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
When a man’s ways please the LORD, he maketh even his enemies to be at peace with him.
8 По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
Better is a little with righteousness than great revenues with injustice.
9 Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
A man’s heart deviseth his way: but the LORD directeth his steps.
10 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
A divine sentence is in the lips of the king: his mouth shall not transgress in judgment.
11 Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
A just balance and scales are the LORD’S: all the weights of the bag are his work.
12 Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
It is an abomination to kings to commit wickedness: for the throne is established by righteousness.
13 Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
Righteous lips are the delight or kings; and they love him that speaketh right.
14 Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
The wrath of a king is [as] messengers of death: but a wise man will pacify it.
15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
In the light of the king’s countenance is life; and his favour is as a cloud of the latter rain.
16 Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
How much better is it to get wisdom than gold! yea, to get understanding is rather to be chosen than silver.
17 Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
The highway of the upright is to depart from evil: he that keepeth his way preserveth his soul.
18 Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
Pride [goeth] before destruction, and an haughty spirit before a fall.
19 По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
Better it is to be of a lowly spirit with the poor, than to divide the spoil with the proud.
20 Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
He that giveth heed unto the word shall find good: and whoso trusteth in the LORD, happy is he.
21 Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
The wise in heart shall be called prudent: and the sweetness of the lips increaseth learning.
22 Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
Understanding is a wellspring of life unto him that hath it: but the correction of fools is [their] folly.
23 Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.
The heart of the wise instructeth his mouth, and addeth learning to his lips.
24 Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
Pleasant words are [as] an honeycomb, sweet to the soul, and health to the bones.
25 Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
There is a way which seemeth right unto a man, but the end thereof are the ways of death.
26 Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
The appetite of the labouring man laboureth for him; for his mouth craveth it of him.
27 Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
A worthless man deviseth mischief: and in his lips there is as a scorching fire.
28 Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
A froward man scattereth abroad strife: and a whisperer separateth chief friends.
29 Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
A man of violence enticeth his neighbour, and leadeth him in a way that is not good.
30 Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
He that shutteth his eyes, [it is] to devise froward things: he that compresseth his lips bringeth evil to pass.
31 Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
The hoary head is a crown of glory, it shall be found in the way of righteousness.
32 Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
He that is slow to anger is better than the mighty; and he that ruleth his spirit than he that taketh a city.
33 Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
The lot is cast into the lap; but the whole disposing thereof is of the LORD.
