Притчи 16
1 Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
To man belongeth the preparation of the heart; But the answer of the tongue is from the LORD.
2 Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
All the ways of a man are pure in his own eyes; But the LORD weigheth the spirit.
3 Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.
Commit thy doings to the LORD, And thy purposes shall be established.
4 Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
The LORD hath ordained every thing for its end; Yea, even the wicked for the day of evil.
5 Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
Every one that is proud in heart is an abomination to the LORD; From generation to generation he shall not be unpunished.
6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
Through kindness and truth, iniquity is expiated; And, through the fear of the LORD, men depart from evil.
7 Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
When a man's ways please the LORD, He maketh even his enemies to be at peace with him.
8 По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
Better is a little with righteousness, Than great revenues without right.
9 Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
The heart of man deviseth his way, But the LORD establisheth his steps.
10 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
A divine sentence is upon the lips of a king; His mouth transgresseth not in judgment.
11 Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
A just balance and scales are the appointment of the LORD; All the weights of the bag are his work.
12 Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
The doing of wickedness is an abomination to kings; For by righteousness is the throne established.
13 Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
Righteous lips are the delight of kings, And they love him who speaketh right things.
14 Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
The wrath of a king is messengers of death; But a wise man will pacify it.
15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
In the light of the king's countenance is life, And his favor is a like a cloud bringing the latter rain.
16 Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
How much better is it to get wisdom than gold! Yea, to get understanding is rather to be chosen than silver.
17 Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
It is the highway of the upright to depart from evil; He that taketh heed to his way preserveth his life.
18 Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
Pride goeth before destruction, And a haughty spirit before a fall.
19 По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
Better is it to be of a humble spirit with the lowly, Than to share the spoil with the proud.
20 Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
He who giveth heed to the word shall find good; And he who trusteth in the LORD, happy is he!
21 Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
The wise in heart shall be called intelligent, And sweetness of the lips increaseth learning.
22 Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
Understanding is a wellspring of life to him that hath it. And the chastisement of fools is their folly.
23 Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.
The heart of the wise man instructeth his mouth, And addeth learning to his lips.
24 Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
Pleasant words are like a honeycomb, Sweet to the taste, and health to the bones.
25 Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
There is a way that seemeth right to a man, But the end thereof is the way to death.
26 Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
The hunger of the laborer laboreth for him; For his mouth urgeth him on.
27 Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
A worthless man diggeth mischief, And on his lips there is, as it were, a burning fire.
28 Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
A deceitful man stirreth up strife, And a whisperer separateth friends.
29 Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
A man of violence enticeth his neighbor, And leadeth him into a way which is not good.
30 Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
He who shutteth his eyes to devise fraud, He who compresseth his lips, hath accomplished mischief!
31 Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
The hoary head is a crown of glory, If it be found in the way of righteousness.
32 Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
He who is slow to anger is better than the mighty; And he who ruleth his spirit, than he that taketh a city.
33 Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
The lot is cast into the lap; But the whole decision thereof is from the LORD.
