Притчи 16
1 Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
The purposes of the heart are of man, but the answer of the tongue is from Jehovah.
2 Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
All the ways of a man are clean in his own eyes; but Jehovah weigheth the spirits.
3 Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.
Commit thy works unto Jehovah, and thy thoughts shall be established.
4 Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
Jehovah hath wrought everything on his own account, yea, even the wicked for the day of evil.
5 Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
Every proud heart is an abomination to Jehovah: hand for hand, he shall not be held innocent.
6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
By loving-kindness and truth iniquity is atoned for; and by the fear of Jehovah [men] depart from evil.
7 Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
When a man's ways please Jehovah, he maketh even his enemies to be at peace with him.
8 По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
Better is a little with righteousness, than great revenues without right.
9 Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
The heart of man deviseth his way, but Jehovah directeth his steps.
10 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
An oracle is on the lips of the king: his mouth will not err in judgment.
11 Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
The just balance and scales are Jehovah's; all the weights of the bag are his work.
12 Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
It is an abomination to kings to commit wickedness; for the throne is established by righteousness.
13 Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
Righteous lips are the delight of kings, and they love him that speaketh aright.
14 Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
The fury of a king is [as] messengers of death; but a wise man will pacify it.
15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
In the light of the king's countenance is life, and his favour is as a cloud of the latter rain.
16 Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
How much better is it to get wisdom than fine gold, and the getting of intelligence to be preferred to silver!
17 Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
The highway of the upright is to depart from evil: he that taketh heed to his way keepeth his soul.
18 Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
Pride [goeth] before destruction, and a haughty spirit before a fall.
19 По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
Better is it to be of a humble spirit with the meek, than to divide the spoil with the proud.
20 Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
He that giveth heed to the word shall find good; and whoso confideth in Jehovah, happy is he.
21 Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
The wise in heart is called intelligent, and the sweetness of the lips increaseth learning.
22 Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
Wisdom is a fountain of life for him that hath it; but the instruction of fools is folly.
23 Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.
The heart of the wise maketh his mouth intelligent, and upon his lips increaseth learning.
24 Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
Pleasant words are [as] a honeycomb, sweet to the soul, and health for the bones.
25 Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
There is a way that seemeth right unto a man, but the end thereof is the ways of death.
26 Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
The appetite of the labourer laboureth for him, for his mouth urgeth him on.
27 Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
A man of Belial diggeth up evil, and on his lips there is as a scorching fire.
28 Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
A false man soweth contention; and a talebearer separateth very friends.
29 Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
A violent man enticeth his neighbour, and leadeth him into a way that is not good.
30 Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
He that shutteth his eyes, [it is] to devise froward things; biting his lips, he bringeth evil to pass.
31 Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
The hoary head is a crown of glory, [if] it is found in the way of righteousness.
32 Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
He that is slow to anger is better than the mighty, and he that ruleth his spirit than he that taketh a city.
33 Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
The lot is cast into the lap; but the whole decision is of Jehovah.
