Притчи 16
1 Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
All the works of the humble [man] are manifest with God; but the ungodly shall perish in an evil day.
2 Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
3 Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.
4 Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
5 Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
Every one that is proud in heart is unclean before God, and he that unjustly strikes hands with hand shall not be held guiltless. The beginning of a good way is to do justly; and it is more acceptable with God than to offer sacrifices. He that seeks the Lord shall find knowledge with righteousness: and they that rightly seek him shall find peace. All of the works of the Lord [are done] with righteousness; and the ungodly [man] is kept for the evil day.
6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
7 Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
8 По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
9 Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
10 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
[There is] an oracle upon the lips of a king; and his mouth shall not err in judgment.
11 Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
The poise of the balance is righteousness with the Lord; and his works are righteous measures.
12 Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
An evil-doer is an abomination to a king; for the throne of rule is established by righteousness.
13 Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
Righteous lips are acceptable to a king; and he loves right words.
14 Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
The anger of a king is a messenger of death; but a wise man will pacify him.
15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
The son of a king is in the light of life; and they that are in favour with him are as a cloud of latter rain.
16 Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
The brood of wisdom is more to be chosen than gold, and the brood of prudence more to be chosen than silver.
17 Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
The paths of life turn aside from evil; and the ways of righteousness are length of life. He that receives instruction shall be in prosperity; and he that regards reproofs shall be made wise. He that keeps his ways, preserves his own soul; and he that loves his life will spare his mouth.
18 Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
Pride goes before destruction, and folly before a fall.
19 По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
Better is a meek-spirited [man] with lowliness, than one who divides spoils with the proud.
20 Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
[He who is] skillful in business finds good: but he that trusts in God is most blessed.
21 Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
[Men] call the wise and understanding evil: but they that are pleasing in speech shall hear more.
22 Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
Understanding is a fountain of life to its possessors; but the instruction of fools is evil.
23 Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.
The heart of the wise will discern the [things which proceed] from his own mouth; and on his lips he will wear knowledge.
24 Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
Good words are honeycombs, and the sweetness thereof is a healing of the soul.
25 Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
There are ways that seem to be right to a man, but the end of them looks to the depth of hell. (questioned)
26 Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
A man who labours, labours for himself, and drives from [him] his own ruin.
27 Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
But the perverse bears destruction upon his own mouth: a foolish man digs up evil for himself, and treasures fire on his own lips.
28 Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
A perverse man spreads mischief, and will kindle a torch of deceit with mischiefs; and he separates friends.
29 Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
A transgressor tries [to ensnare] friends, and leads them in ways [that are] not good.
30 Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
And the man that fixes his eyes devises perverse things, and marks out with his lips all evil: he is a furnace of wickedness.
31 Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
Old age is a crown of honour, but it is found in the ways of righteousness.
32 Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
A man slow to anger is better than a strong [man]; and he that governs [his] temper better than he that takes a city.
33 Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
All [evils] come upon the ungodly into [their] bosoms; but all righteous things [come] of the Lord.
