Притчи 16
1 Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
Hjertets Råd er Menneskets sag. Tungens Svar er fra HERREN.
2 Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
En Mand holder al sin Færd for ren, men HERREN vejer Ånder.
3 Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.
Vælt dine Gerninger på HERREN, så skal dine Planer lykkes.
4 Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
Alt skabte HERREN, hvert til sit, den gudløse også for Ulykkens Dag.
5 Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
Hver hovmodig er HERREN en Gru, visselig slipper han ikke for Straf.
6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
Ved Mildhed og Troskab sones Brøde, ved HERRENs Frygt undviger man ondt.
7 Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
Når HERREN har Behag i et Menneskes Veje, gør han endog hans Fjender til Venner.
8 По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
Bedre er lidet med Retfærd end megen Vinding med Uret.
9 Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
Menneskets Hjerte udtænker hans Vej, men HERREN styrer hans Fjed.
10 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
Der er Gudsdom på Kongens Læber, ej fejler hans Mund, når han dømmer.
11 Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
Ret Bismer og Vægtskål er HERRENs, hans Værk er alle Posens Lodder.
12 Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
Gudløs Færd er Konger en Gru, thi ved Retfærd grundfæstes Tronen.
13 Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
Retfærdige Læber har Kongens Yndest, han elsker den, der taler oprigtigt.
14 Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
Kongens Vrede er Dødens Bud, Vismand evner at mildne den.
15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
I Kongens Åsyns Lys er der Liv, som Vårregnens Sky er hans Yndest.
16 Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
At vinde Visdom er bedre end Guld, at vinde Indsigt mere end Sølv.
17 Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
De retsindiges Vej er at vige fra ondt; den vogter sit Liv, som agter på sin Vej.
18 Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
Hovmod går forud for Fald, Overmod forud for Snublen.
19 По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
Hellere sagtmodig med ydmyge end dele Bytte med stolte.
20 Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
Vel går det den, der mærker sig Ordet; lykkelig den, der stoler på HERREN.
21 Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
Den vise kaldes forstandig, Læbernes Sødme øger Viden.
22 Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
Kløgt er sin Mand en Livsens Kilde, Dårskab er Dårers Tugt.
23 Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.
Den vises Hjerte giver Munden Kløgt, på Læberne lægger det øget Viden.
24 Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
Hulde Ord er som flydende Honning, søde for Sjælen og sunde for Legemet.
25 Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
Mangen Vej synes Manden ret, og så er dens Ende dog Dødens Veje.
26 Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
En Arbejders Hunger arbejder for ham, thi Mundens Krav driver på ham.
27 Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
En Nidding graver Ulykkesgrave, det er, som brændte der Ild på hans Læber.
28 Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
Rænkefuld Mand sætter Splid; den, der bagtaler, skiller Venner.
29 Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
Voldsmand lokker sin Næste og fører ham en Vej, der ikke er god.
30 Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
Den, der stirrer, har Rænker for; knibes Læberne sammen, har man fuldbyrdet ondt.
31 Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
Grå Hår er en dejlig Krone, den vindes på Retfærds Vej.
32 Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
Større end Helt er sindig Mand, større at styre sit Sind end at tage en Stad.
33 Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
I Brystfolden rystes Loddet, det falder, som HERREN vil.
