Притчи 16
1 Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
Při člověku bývá spořádání myšlení, ale od Hospodina jest řeč jazyka.
2 Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
Všecky cesty člověka čisté se jemu zdají, ale kterýž zpytuje duchy, Hospodin jest.
3 Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.
Uval na Hospodina činy své, a budou upevněna předsevzetí tvá.
4 Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
Hospodin všecko učinil pro sebe samého, také i bezbožného ke dni zlému.
5 Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
Ohavností jest Hospodinu každý pyšného srdce; by sobě na pomoc i jiné přivzal, neujde pomsty.
6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
Milosrdenstvím a pravdou očištěna bývá nepravost, a v bázni Hospodinově uchází se zlého.
7 Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
Když se líbí Hospodinu cesty člověka, také i nepřátely jeho spokojuje k němu.
8 По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
Lepší jest maličko s spravedlností, než množství důchodů nespravedlivých.
9 Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
Srdce člověka přemýšlí o cestě své, ale Hospodin spravuje kroky jeho.
10 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
Rozhodnutí jest ve rtech královských, v soudu neuchylují se ústa jeho.
11 Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
Váha a závaží jsou úsudek Hospodinův, a všecka závaží v pytlíku jeho nařízení.
12 Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
Ohavností jest králům činiti bezbožně; nebo spravedlností upevňován bývá trůn.
13 Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
Rtové spravedliví líbezní jsou králům, a ty, kteříž upřímě mluví, milují.
14 Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
Rozhněvání královo jistý posel smrti, ale muž moudrý ukrotí je.
15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
V jasné tváři královské jest život, a přívětivost jeho jako oblak s deštěm jarním.
16 Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
Mnohem lépe jest nabyti moudrosti než zlata nejčistšího, a nabyti rozumnosti lépe než stříbra.
17 Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
Cesta upřímých jest odstoupiti od zlého; ostříhá duše své ten, kdož ostříhá cesty své.
18 Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
Před setřením bývá pýcha, a před pádem pozdvižení ducha.
19 По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
Lépe jest poníženého duchu býti s pokornými, než děliti kořist s pyšnými.
20 Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
Ten, kdož pozoruje slova, nalézá dobré; a kdož doufá v Hospodina, blahoslavený jest.
21 Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
Ten, kdož jest moudrého srdce, slove rozumný, a sladkost rtů přidává naučení.
22 Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
Rozumnost těm, kdož ji mají, jest pramen života, ale umění bláznů jest bláznovství.
23 Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.
Srdce moudrého rozumně spravuje ústa svá, tak že rty svými přidává naučení.
24 Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
Plást medu jsou řeči utěšené, sladkost duši, a lékařství kostem.
25 Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
Cesta zdá se přímá člověku, ale dokonání její jistá cesta smrti.
26 Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
Èlověk pracovitý pracuje sobě, nebo ponoukají ho ústa jeho.
27 Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
Muž nešlechetný vykopává zlé, v jehožto rtech jako oheň spalující.
28 Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
Muž převrácený rozsívá sváry, a klevetník rozlučuje přátely.
29 Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
Muž ukrutný přeluzuje bližního svého, a uvodí jej na cestu nedobrou.
30 Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
Zamhuřuje oči své, smýšleje věci převrácené, a zmítaje pysky svými, vykonává zlé.
31 Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
Koruna ozdobná jsou šediny na cestě spravedlnosti se nalézající.
32 Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
Lepší jest zpozdilý k hněvu než silný rek, a kdož panuje nad myslí svou nežli ten, kterýž dobyl města.
33 Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
Do klínu umítán bývá los, ale od Hospodina všecko řízení jeho.
