Притчи 15
1 Мек отговор отклонява ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.
Mulayim jawab ghezepni basar; Qopal söz achchiqni qozghar.
2 Езикът на мъдрите изказва знание, А устата на безумните изригват глупост.
Aqilanilerning tili bilimni jari qilar; Exmeqning aghzi quruq gep töker.
3 Очите Господни са на всяко място И наблюдава злите и добрите.
Perwerdigarning közi her yerde yürer; Yaxshi-yamanlarni körüp turar.
4 Благият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.
Shipa yetküzgüchi til xuddi bir «hayatliq derixi»dur; Tili egrilik kishining rohini sundurar.
5 Безумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.
Exmeq atisining terbiyisige pisent qilmas; Lékin atisining tenbihige qulaq salghan zérek bolar.
6 В дома на праведния има голямо изобилие, А в доходите на нечестивия има загриженост.
Heqqaniyning öyide göherler köptur; Biraq yamanning tapawiti özige awarichilik tapar.
7 Устните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не прави така.
Dananing lewliri bilim tarqitar; Exmeqning könglidin héch bilim chiqmas.
8 Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.
Yamanlarning qurbanliqi Perwerdigargha yirginchliktur; Duruslarning duasi Uning xursenlikidur.
9 Пътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.
Yamanlarning yoli Perwerdigargha yirginchliktur; Lékin heqqaniyetni intilip izdigüchini U yaxshi körer.
10 Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.
Toghra yoldin chiqqanlar azabliq terbiyini körer; Tenbihge öch bolghuchi öler.
11 Адът и погибелта са открити пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада! (Sheol h7585)
Tehtisara we halaket Perwerdigarning köz aldida ochuq turghan yerde, Insan könglidiki oy-pikirni qandaqmu Uningdin yoshuralisun?! (Sheol h7585)
12 Присмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.
Hakawur tenbih bergüchini yaqturmas; U aqilanilerdin nesihet élishqa barmas.
13 Весело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.
Köngül shad bolsa, xush chiray bolar; Derd-elem tartsa, rohi sunar.
14 Сърцето на разумния търси знание А устата на безумните се хранят с глупост.
Yorutulghan köngül bilimni izder; Eqilsizning aghzi nadanliqni ozuq qilar.
15 За наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.
Ézilgenlerning hemme künliri teste öter; Biraq shad köngül herkünini héyttek ötküzer.
16 По-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.
Zor bayliq bilen biaramliq tapqandin, Azgha shükür qilip, Perwerdigardin eymen’gen ewzel.
17 По-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.
Nepret ichide yégen bordaq göshte qilin’ghan katta ziyapettin, Méhir-muhebbet ichide yégen köktat ewzel.
18 Яростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.
Térikkek kishi jédel chiqirar; Éghir-bésiq talash-tartishlarni tinchlandurar.
19 Пътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е като друм.
Hurunning yoli tikenlik qashadur, Durus ademning yoli kötürülgen yoldek daghdamdur.
20 Мъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.
Dana oghul atisini shad qilar; Eqilsiz adem anisini kemsiter.
21 На безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.
Eqli yoq kishi exmeqliqi bilen xushtur; Yorutulghan kishi yolini toghrilap mangar.
22 Дето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.
Meslihetsiz ish qilghanda nishanlar emelge ashmas; Meslihetchi köp bolghanda muddialar emelge ashurular.
23 От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана, колко е добра!
Kishige jayida bergen jawabidin xush bolar, Del waqtida qilghan söz neqeder yaxshidur!
Hayatliq yoli eqilliq kishini yuqirigha bashlayduki, Uni chongqur tehtisaradin qutquzar. (Sheol h7585)
25 Господ съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.
Perwerdigar tekebburning öyini yuluwéter; Biraq U tul xotunlargha pasillarni turghuzar.
26 Лошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.
Yamanlarning oy-pikri Perwerdigargha yirginchliktur; Biraq sap dilning sözliri söyümlüktur.
27 Користолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.
Ach köz kishi öz ailisige awarichilik keltürer; Para élishqa nepretlen’gen kishi kün körer.
28 Сърцето на праведния обмисля що да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.
Heqqaniy adem qandaq jawab bérishte qayta-qayta oylinar; Yaman ademning aghzidin shumluq töküler.
29 Господ е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.
Perwerdigar yaman ademdin yiraqtur; Biraq U heqqaniyning duasini anglar.
30 Светъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.
Xush közler köngülni shadlandurar; Xush xewer ustixanlargha gösh-may qondurar.
31 Ухо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.
Hayatliqqa élip baridighan tenbihke qulaq salghan kishi danalarning qataridin orun alar.
32 Който отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.
Terbiyeni ret qilghan öz jénini xar qilar; Tenbihge qulaq salghan yorutular.
33 Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.
Perwerdigardin qorqush ademge danaliq ögiter; Awwal kemterlik bolsa, andin shöhret kéler.
