Притчи 15
1 Мек отговор отклонява ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.
Ун рэспунс блынд потолеште мыния, дар о ворбэ аспрэ ацыцэ мыния.
2 Езикът на мъдрите изказва знание, А устата на безумните изригват глупост.
Лимба ынцелепцилор дэ штиинцэ плэкутэ, дар гура несокотицилор ымпроашкэ небуние.
3 Очите Господни са на всяко място И наблюдава злите и добрите.
Окий Домнулуй сунт ын орьче лок, ей вэд пе чей рэй ши пе чей бунь.
4 Благият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.
Лимба дулче есте ун пом де вяцэ, дар лимба стрикатэ здробеште суфлетул.
5 Безумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.
Несокотитул диспрецуеште ынвэцэтура татэлуй сэу, дар чине я сяма ла мустраре ажунӂе ынцелепт.
6 В дома на праведния има голямо изобилие, А в доходите на нечестивия има загриженост.
Ын каса челуй неприхэнит есте маре белшуг, дар ын кыштигуриле челуй рэу есте тулбураре.
7 Устните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не прави така.
Бузеле ынцелепцилор сямэнэ штиинца, дар инима челор несокотиць есте стрикатэ.
8 Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.
Жертфа челор рэй есте о скырбэ ынаинтя Домнулуй, дар ругэчуня челор фэрэ приханэ Ый есте плэкутэ.
9 Пътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.
Каля челуй рэу есте урытэ Домнулуй, дар Ел юбеште пе чел че умблэ дупэ неприхэнире.
10 Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.
Чине пэрэсеште кэраря есте аспру педепсит, ши чине урэште мустраря ва мури.
11 Адът и погибелта са открити пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада! (Sheol h7585)
Локуинца морцилор ши адынкул сунт куноскуте Домнулуй, ку кыт май мулт инимиле оаменилор! (Sheol h7585)
12 Присмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.
Батжокориторулуй ну-й плаче сэ фие мустрат, де ачея ну се дуче ла чей ынцелепць.
13 Весело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.
О инимэ веселэ ынсенинязэ фаца, дар, кынд инима есте тристэ, духул есте мыхнит.
14 Сърцето на разумния търси знание А устата на безумните се хранят с глупост.
Инима челор причепуць каутэ штиинца, дар гура несокотицилор гэсеште плэчере ын небуние.
15 За наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.
Тоате зилеле челуй ненорочит сунт реле, дар чел ку инима мулцумитэ аре ун оспэц некурмат.
16 По-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.
Май бине пуцин ку фрикэ де Домнул декыт о маре богэцие ку тулбураре!
17 По-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.
Май бине ун прынз де вердецурь ши драгосте декыт ун боу ынгрэшат ши урэ.
18 Яростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.
Ун ом юте ла мыние стырнеште чертурь, дар чине есте ынчет ла мыние потолеште неынцелеӂериле.
19 Пътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е като друм.
Друмул ленешулуй есте ка ун хэциш де спинь, дар кэраря челор фэрэ приханэ есте нетезитэ.
20 Мъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.
Ун фиу ынцелепт есте букурия татэлуй сэу, дар ун ом несокотит диспрецуеште пе мама са.
21 На безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.
Небуния есте о букурие пентру чел фэрэ минте, дар ун ом причепут мерӂе пе друмул чел дрепт.
22 Дето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.
Плануриле ну избутеск кынд липсеште о адунаре каре сэ кибзуяскэ, дар избутеск кынд сунт мулць сфетничь.
23 От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана, колко е добра!
Омул аре букурие сэ дя ун рэспунс ку гура луй. Ши че бунэ есте о ворбэ спусэ ла време потривитэ!
Пентру чел ынцелепт, кэраря веций дуче ын сус, ка сэ-л абатэ де ла Локуинца морцилор, каре есте жос. (Sheol h7585)
25 Господ съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.
Домнул сурпэ каса челор мындри, дар ынтэреште хотареле вэдувей.
26 Лошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.
Гындуриле реле сунт урыте Домнулуй, дар кувинтеле приетеноасе сунт курате ынаинтя Луй.
27 Користолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.
Чел лаком де кыштиг ышь тулбурэ каса, дар чел че урэште мита ва трэи.
28 Сърцето на праведния обмисля що да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.
Инима челуй неприхэнит се гындеште че сэ рэспундэ, дар гура челор рэй ымпроашкэ рэутэць.
29 Господ е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.
Домнул Се депэртязэ де чей рэй, дар аскултэ ругэчуня челор неприхэниць.
30 Светъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.
О привире приетеноасэ ынвеселеште инима, о весте бунэ ынтэреште оаселе.
31 Ухо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.
Урекя каре я аминте ла ынвэцэтуриле каре дук ла вяцэ локуеште ын мижлокул ынцелепцилор.
32 Който отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.
Чел че ляпэдэ чертаря ышь диспрецуеште суфлетул, дар чел че аскултэ мустраря капэтэ причепере.
33 Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.
Фрика де Домнул есте шкоала ынцелепчуний ши смерения мерӂе ынаинтя славей.
