Притчи 15
1 Мек отговор отклонява ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.
A resposta branda desvia o furor, mas a palavra de dôr suscita a ira.
2 Езикът на мъдрите изказва знание, А устата на безумните изригват глупост.
A lingua dos sabios adorna a sabedoria, mas a bocca dos tolos derrama a estulticia.
3 Очите Господни са на всяко място И наблюдава злите и добрите.
Os olhos do Senhor estão em todo o logar, contemplando os maus e os bons.
4 Благият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.
A medicina da lingua é arvore de vida, mas a perversidade n'ella quebranta o espirito.
5 Безумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.
O tolo despreza a correcção de seu pae, mas o que observa a reprehensão prudentemente se haverá.
6 В дома на праведния има голямо изобилие, А в доходите на нечестивия има загриженост.
Na casa do justo ha um grande thesouro, mas nos fructos do impio ha perturbação.
7 Устните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не прави така.
Os labios dos sabios derramarão o conhecimento, mas o coração dos tolos não fará assim.
8 Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.
O sacrificio dos impios é abominavel ao Senhor, mas a oração dos rectos é o seu contentamento.
9 Пътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.
O caminho do impio é abominavel ao Senhor, mas ao que segue a justiça amará.
10 Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.
Correcção molesta ha para o que deixa a vereda, e o que aborrece a reprehensão morrerá.
11 Адът и погибелта са открити пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада! (Sheol h7585)
O inferno e a perdição estão perante o Senhor: quanto mais os corações dos filhos dos homens? (Sheol h7585)
12 Присмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.
Não ama o escarnecedor aquelle que o reprehende, nem se chegará aos sabios.
13 Весело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.
O coração alegre aformosea o rosto, mas pela dôr do coração o espirito se abate.
14 Сърцето на разумния търси знание А устата на безумните се хранят с глупост.
O coração entendido buscará o conhecimento, mas a bocca dos tolos se apascentará de estulticia.
15 За наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.
Todos os dias do opprimido são maus, mas o coração alegre é um banquete continuo.
16 По-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.
Melhor é o pouco com o temor do Senhor, do que um grande thesouro, onde ha inquietação.
17 По-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.
Melhor é a comida de hortaliça, onde ha amor, do que o boi cevado, e com elle o odio.
18 Яростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.
O homem iracundo suscita contendas, mas o longanimo apaziguará a lucta.
19 Пътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е като друм.
O caminho do preguiçoso é como a sebe d'espinhos, mas a vereda dos rectos está bem egualada.
20 Мъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.
O filho sabio alegrará a seu pae, mas o homem insensato despreza a sua mãe.
21 На безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.
A estulticia é alegria para o que carece d'entendimento, mas o homem entendido anda rectamente.
22 Дето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.
Os pensamentos se dissipam, quando não ha conselho, mas com a multidão de conselheiros se confirmarão.
23 От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана, колко е добра!
O homem se alegra na resposta da sua bocca, e a palavra a seu tempo quão boa é!
Para o entendido, o caminho da vida vae para cima, para que se desvie do inferno de baixo. (Sheol h7585)
25 Господ съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.
O Senhor arrancará a casa dos soberbos, mas estabelecerá o termo da viuva.
26 Лошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.
Abominaveis são ao Senhor os pensamentos do mau, mas as palavras dos limpos são apraziveis.
27 Користолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.
O que exercita avareza perturba a sua casa, mas o que aborrece presentes viverá.
28 Сърцето на праведния обмисля що да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.
O coração do justo medita o que ha de responder, mas a bocca dos impios derrama em abundancia coisas más.
29 Господ е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.
Longe está o Senhor dos impios, mas escutará a oração dos justos.
30 Светъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.
A luz dos olhos alegra o coração, a boa fama engorda os ossos.
31 Ухо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.
Os ouvidos que escutam a reprehensão da vida no meio dos sabios farão a sua morada.
32 Който отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.
O que rejeita a correcção menospreza a sua alma, mas o que escuta a reprehensão adquire entendimento.
33 Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.
O temor do Senhor é a correcção da sabedoria, e diante da honra vae a humildade.
