Притчи 15
1 Мек отговор отклонява ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.
Responsio mollis frangit iram: sermo durus suscitat furorem.
2 Езикът на мъдрите изказва знание, А устата на безумните изригват глупост.
Lingua sapientium ornat scientiam: os fatuorum ebullit stultitiam.
3 Очите Господни са на всяко място И наблюдава злите и добрите.
In omni loco oculi Domini contemplantur bonos et malos.
4 Благият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.
Lingua placabilis, lignum vitae: quae autem immoderata est, conteret spiritum.
5 Безумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.
Stultus irridet disciplinam patris sui: qui autem custodit increpationes, astutior fiet. In abundanti iustitia virtus maxima est: cogitationes autem impiorum eradicabuntur.
6 В дома на праведния има голямо изобилие, А в доходите на нечестивия има загриженост.
Domus iusti plurima fortitudo: et in fructibus impii conturbatio.
7 Устните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не прави така.
Labia sapientium disseminabunt scientiam: cor stultorum dissimile erit.
8 Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.
Victimae impiorum abominabiles Domino: vota iustorum placabilia:
9 Пътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.
Abominatio est Domino via impii: qui sequitur iustitiam, diligitur ab eo.
10 Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.
Doctrina mala deserentium viam vitae: qui increpationes odit, morietur.
11 Адът и погибелта са открити пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада! (Sheol h7585)
Infernus, et perditio coram Domino: quanto magis corda filiorum hominum? (Sheol h7585)
12 Присмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.
Non amat pestilens eum, qui se corripit: nec ad sapientes graditur.
13 Весело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.
Cor gaudens exhilarat faciem: in moerore animi deiicitur spiritus.
14 Сърцето на разумния търси знание А устата на безумните се хранят с глупост.
Cor sapientis quaerit doctrinam: et os stultorum pascitur imperitia.
15 За наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.
Omnes dies pauperis, mali: secura mens quasi iuge convivium.
16 По-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.
Melius est parum cum timore Domini, quam thesauri magni et insatiabiles.
17 По-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.
Melius est vocari ad olera cum charitate: quam ad vitulum saginatum cum odio.
18 Яростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.
Vir iracundus provocat rixas: qui patiens est, mitigat suscitatas.
19 Пътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е като друм.
Iter pigrorum quasi sepes spinarum: via iustorum absque offendiculo.
20 Мъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.
Filius sapiens laetificat patrem: et stultus homo despicit matrem suam.
21 На безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.
Stultitia gaudium stulto: et vir prudens dirigit gressus suos.
22 Дето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.
Dissipantur cogitationes ubi non est consilium: ubi vero sunt plures consiliarii, confirmantur.
23 От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана, колко е добра!
Laetatur homo in sententia oris sui: et sermo opportunus est optimus.
Semita vitae super eruditum, ut declinet de inferno novissimo. (Sheol h7585)
25 Господ съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.
Domum superborum demolietur Dominus: et firmos faciet terminos viduae.
26 Лошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.
Abominatio Domini cogitationes malae: et purus sermo pulcherrimus firmabitur ab eo.
27 Користолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.
Conturbat domum suam qui sectatur avaritiam: qui autem odit munera, vivet. Per misericordiam et fidem purgantur peccata: per timorem autem Domini declinat omnis a malo.
28 Сърцето на праведния обмисля що да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.
Mens iusti meditatur obedientiam: os impiorum redundat malis.
29 Господ е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.
Longe est Dominus ab impiis: et orationes iustorum exaudiet.
30 Светъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.
Lux oculorum laetificat animam: fama bona impinguat ossa.
31 Ухо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.
Auris, quae audit increpationes vitae, in medio sapientium commorabitur.
32 Който отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.
Qui abiicit disciplinam, despicit animam suam: qui autem acquiescit increpationibus, possessor est cordis.
33 Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.
Timor Domini, disciplina sapientiae: et gloriam praecedit humilitas.
